Никола Чехларов (1876 - 1954)

Роден е в Търново през 1876 година. Учи право в Лозана, Швейцария. След дипломирането си получава съдийска служба в Кюстендил. По-късно, до 1909 година работи във Велико Търново. Там се жени за Елена П. Стойнова – племеница на Стефан Стамболов. По време на работата му във Велико Търново открива четвъртия препис на Паисиевата история, който предава в Народната Библиотека. През 1909 година се премества в София, където е съдия във Върховния Административен съд. Там работи до пенсионирането си през 1939 година. След това работи дълги години като адвокат. По време на следването си в Лозана проявява интерес към живописта и посещава частни уроци при известни художници. Поради липса на средства не завършва художествена академия. По време на службата му в Кюстендилския съд, като писар при него работи Владимир Димитров – Майстора. Още тогава Никола Чехларов забелязва таланта на големия български художник. Успява да му помогне да се запише в Рисувалното училище. Така че спокойно може да кажем, че Чехларов е откривателя на гениалния български художник. Самият Никола Чехларов се отдава на рисуване през всяко свободно време. Той рисува върху порцелан, стъкло, вази, чинии, сервизи. Използва народни шивици и мотиви. Акварелът е една от любимите му техники. Именно в тази живописна техника той създава редица произведения, свързани с красотата на България. Главен акцент в тях е българската архитектура. София, Пловдив, Търново, Кюстендил са сред постоянните му теми на вдъхновение. След престой в Гърция и Турция рисува серия пейзажи от южните ни съседки. Умира в София през 1954 година. Без да има претенциите на голям художник, с искрена любов към живописта Никола Чехларов оставя едно неголямо, но достойно творчество. Погледнато от дистаннцията на времето то заема заслужено място в българската живопис. Негови произведения се съхраняват в Кюстендилската галерия и в частни колекции. За първи път Галерия “Мелон” показва една сериозна част от неговото художествено наследство.