Найден Петков (1918 - 1989)

Найден Петков е роден на 16 май 1918 г. в с. Видраре, Софийско. Учи в Първа мъжка гимназия в София. Като ученик рисува и представя първата си изложба с акварели през 1937 г. в салона на гимназията. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1942 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Отечествената война. След края на войната представя изложба цикъл рисунки “Фронт и тил” (1945 г.). Творбата му “След бия при Ниш” (1946 г.) печели конкурс на Министерство на отбраната. През 1947г. организира голяма изложба в галерия "Призма", София, в която излага живопис и графика - портрети, пейзажи от Черноморието и фигурални композиции.

Творчеството на Найден Петков се отличава с подчертано жанрово многообразие и стабилност при отстояване на личния художествен възглед. При изобразяване на човека, общата атмосфера или природния мотив той предава трайно и дълбоко изживяно състояние. Живописта му се характеризира с тънко нюансиране на топлите и студените цветови стойности. Твори в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа, създава рисунки с креда и въглен, монотипии. Найден Петков работи като художник – постановчик на български игрални филми: "Неспокоен път", "Гераците", "Непримиримите"; автор е на плакати за филми: "Ребро Адамово", "Съдбата на човека".

Петков притежава таланта да рисува, но и да преподава. През 1948 г. е поканен за Асистент в катедрата по Живопис на ВИИИ “Н.Павлович”. На позицията асистент е в периода 1948 -1950 г., след това е доцент и от 1976 г. Професор в Художествената академия. Заема длъжността ректор на Художествената академия от 1985 до 1987 г.

От 1945г. Найден Петков участва във всички ОХИ, в много международни и колективни изложби на български художници в чужбина: Москва, Берлин, Варшава, Будапеща, Венеция, Париж, Мексико, Шанхай, Лугано, Любляна и др. Урежда самостоятелни изложби в Алжир (1967), Тунис (1968), Западен Берлин (1974), Берлин (1977). Найден Петков  е от малкото български художници, чието творчество представлява напълно автономен свят, недокоснат от модните веяния. Картините му са понятни, същевременно одухотворени и не могат да бъдат сбъркани с никои други.

Награждаван е многократно: с ордените "Кирил и Методий" - I ст. (1959 и 1963), "Червено знаме на труда" (1968), "НРБ" - I ст. (1978); Народен художник от 1972 г., лауреат на Димитровска награда (1978). Получава много награди на КИК и СБХ, наградата "Захарий Зограф" от ОНС- София (1973), "Наградата на София" (1985), герой на социалистическия труд (1983 г.). Част от художественото наследство на художника е притежане на Фонд “13 века България”. Това са живописни платна с пейзажи от    България, Гърция и Китай в характерните за този период от живота му монохромни тонове, които са лично подбрани и дарени от художника. 

Умира през 1989 г. в София. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ, в Бургас, Пловдив, Русе, Плевен, В. Търново, Видин, Варна, Търговище, Габрово, Хасково, Сливен, Смолян, Кърджали и др. в частни сбирки в страната и чужбина.