Константин Трингов (1907 - 1981)

К О Н С ТА Н Т И Н Т Р И Н Г О В

(1907 – 1981)

Константин Трингов е сред най-добрите майстори на пейзажа в българската
живопис. Негови творби са включени в колекциите на Националната художествена
галерия, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии в България.
Константин Трингов е роден на  7 май   1907  в град Казанлък. Израства в семейството
на Минчо Трингов – търговец на вино. Още в ранните си детски години той се увлича от
рисуването. Пръв забелязва неговите дарби учителят му по рисуване художникът Станьо
Стаматов . По-късно, като ученик в прогимназията, Трингов започва да работи с акварел и
маслени бои по непосредствено наблюдение на натурата. Градският пейзаж, който става
основна тема за бъдещите му картини, го привлича още от малък.
Един от най-важните фактори за мирогледното израстване на Трингов е контактът
му с  Димитър Чорбаджийски  - Чудомир, новият му учител по рисуване, изтъкнатият вече
художник и писател. Той насърчава младия творец и подкрепя идеята му да учи живопис в
Художествената академия в  София . Бащата, Мирчо Трингов обаче не е съгласен с тези
намерения. Той счита  изкуството  за несигурна професия и желае да направи сина
си  търговец , който да наследи дейността му. За тази цел през 1927 г. го изпраща
в  София  да следва  Свободния университет за политически и стопански науки , днес  УНСС .
Костантин обаче се записва студент едновременно и в Художествената академия. От
тогава датира дружбата му със старозагорските художници Димитър Караджов и Руси
Карабиберов. Заболяване на баща му през 1929 г. принуждава младия човек да прекъсне
временно образованието си. Едва през 1932 г. сам поема издръжката си и 1937 г. завършва
живопис в  Художествената академия  при проф.  Цено Тодоров  и проф.  Никола Ганушев .
През 1934 г. в родния си Казанлък представя първата си самостоятелна изложба.
Основна част в нея са пейзажи от Казанлък и околностите. Три години по-късно показва
втора изложба, където център отново е пейзажната живопис. Интересите му са насочени
към улавяне и представяне на специфичната градска атмосфера – в улиците, площадите,
пазарите, сградите и интерпретиране на природната красота в пейзажния жанр. Представя
свой картини на общите художествени изложби от 1938 г. Има многобройни
самостоятелни изложби и участия в колективни изложби в  България и Европа: Германия,
Италия, Полша, Турция, Унгария, Гърция, Канада, САЩ, Индонезия, Мексико и др. В
картините му оживяват градчета и селца, навсякъде, където е бил със статива си: стари
възрожденски къщи, площадчета, паркове, зимни приказки, цъфнали дръвчета и горски
потоци. Много градове и села го наричат свой художник. На тях той е посветил
творчеството си – София, Казанлък, Стара Загора, Райково, Широка лъка, Пловдив,
Смолян, Созопол, Русе, Габрово, Добрич, Елисейна и т.н.

Носител е на орден „Кирил и Методий"  I степен през  1968  г. Неговата дъщеря Ана
Константинова Трингова (1947 – 1998) е също утвърден художник със самостоятелни
изложби и участия в международни проекти.
Умира на  7 май   1981  г. в  София .