Георги Канела

Георги Канела (Giorgio Canella) XIX век

Георги (Giorgio) Канела е италиански художник живял и творил в България през
втората половина на XIX век. Архивните данни за художника са оскъдни. Не е известна
годината му на раждане, но е сигурно, че е роден във Венеция. Възможно е да е част от
фамилията на архитекта и декоратор Джовани Канела (Верона 1750–1837) и семействата
на синовете му – братята Джузепе и Карло Канела. Карло Канела (Верона 1800–1879
Милано) има син художник –Антонио Канела (1849–1922).
Най-ранното писмено сведение 1 , за художник на име Giorgio Canella е от „Речник на
италианските живи художници, скулптори и архитекти“ на Анжело де Губернатис 2 . Там
името Джорджо Канела присъства с оскъдна биографична информация (за никого не е
посочена годината на раждане в изданието) и е по-скоро творческа справка. Тя
потвърждава обаче информацията, че Венеция е родно място на художника, а освен това
дава представа как неговите съвременници са го оценявали като художник. Де Губернатис
описва Джорджо Канела като уважаван художник, който рисува с масло, пастел и акварел
във всички жанрове; набляга върху думите добър портретист и отличен илюстратор 3 .
Известни са двама художници с фамилно име Канела, които работят и посещават
България в последното десетилетие на XIX век. От тях Георги (Giorgio) е активният и
известен в България художник. Няма документирани сведения кога точно пристига в
България, но името му привлича вниманието тъй като се споменава сред инициаторите за
учредяване на „Дружество за поддържане на изкуството в България“ през 1893 г. Няколко
месеца след това името Георги Канела се среща в документите на Варненската мъжка
гимназия за учебната 1893/94 г. Вероятно през 1895 г. Георги Канела се премества в
София, Името му се открива като автор на оформлението на корицата на детското
списание „Градинка“. От 1895 до 1897 г. списанието публикува няколко негови
илюстрации. От годишниците на Първа Софийска мъжка гимназия за 1896/1897 г.
научаваме, че Георги Канела е бил преподавател по рисуване там и е родом от Венеция.
Сп. Изкуство от 1895 г. в бр. 1 публикува на страниците си неговата рисунка „Чичо
Пенчо“. Подписът на художника е ясно поставен на кирилица като инициалът на първото
име е изписан по начин, който може да се разчита и като кирилица, и като латинска буква
1 Анжела Данева, Италианските имена в художествения живот на България от последното десетилетие на XIX век. – В:
Пътешествия. Изкуствоведски четения, София, 2021, 342-362.
2 De Gubernatis 1889: De Gubernatis, Angelo. Artisti Italiani Viventi. Pittori, Scultori e Architetti. Firenze.
3 В анотацията си Губернатис посочва и няколко произведения на художника – Проповед (Il predicozzo), Покрай плажа
(Lungo la spiaggia), Венеция (Venezia), Монахиня (Monaca), Молитва в църквата (Preghiera in chiesa), В църквата (In
Chiesa) (De Gubernatis 1889: 92). Освен за Джорджо Канела на същата страница в речника Де Губернатис дава лаконична
информация за художника Карло Канела (Верона) и предпочитанията му към пейзажа и пристанищата. Посочени са и
някои участия в изложби в Милано през 1872, в Неапол през 1877 и Торино. Пак там е намерил място и художникът
Джузепе Канела от Венето15, роден в Падуа. Посоченото родно място със сигурност е неволна грешка, въпреки че
градовете Венеция и Падуа са в района на Венето. Всички справки за Джузепе Канела Младия сочат родно място
Венеция, а не Падуа, където живее постоянно.

G. Докато в акварела „Дървосекъ“, подписана от художника на кирилица не е само знак, а
ясно съкращение на името на български език Геор. Канелла, София. Негови илюстрации,
заедно с тези на Йозеф Обербауер и Антон Митов са публикувани в произведението на
Иван Вазов „Нова земя“ (1896), а също и в книгата „Под игото“ (1894), наред с имената на
Антони Пьотровски, Антон Митов, Йозеф Обербауер и Иван Мърквичка. Художникът
участва в изложбите на „Дружеството за поддържане на изкуството“, а в сп. Изкуство от
1896 г. името му се споменава във връзка с поздравителен адрес до италианците, живеещи
в България, по случай 25-годишнината от обявяване на Рим за столица на Италия.
Публикуван е самият адрес и специално изработената сребърна кутия за него. Отново в сп.
Изкуство през същата година (1896) името Г. Канела в списъка на участниците в конкурса,
обявен от Министерството на просвещението по случай коронацията на Руския цар
Николай II. Произведенията му са под номера от 22 до 25. Две от тях, „Старецъ селянинъ“
показва на едно момче портрета на Александър II (акварел) и „Ученици“ (акварел), са
откупени/наградени с парични награди. Другите две работи, участвали в конкурса са
„Циганка“ (акварел) и „Рилски манастир“ (акварел). През 1897 г. Г. Канела участва във
Втората изложба на „Дружеството за поддържане на изкуството“ с произведенията
„Мъчна задача“, „Шопче свири с кавал“ и „Един ъгъл от Сан Марко“. Работата „Мъчна
задача“ е откупена от Георги Вазов, а „Шопче свири с кавал“ е купена от Техни царски
височества. Сведения за Георги Канела намираме и в каталога „Сто години Българско
изкуство 1820–1920“, издаден по повод едноименната ретроспективна изложба, устроена в
Царския манеж в София през 1935 г. В частта „Живописта от 1879 до 1920“ под номер No.
127 е записано произведението „Дядо и внук“.
Произведения на Георги Канела в България са част от колекциите на Софийската
градска галерия (Биволи, акварел и Кръчмарница, м. б.), Музея за история на София
(Класна стая), в частна колекция е масленият представителен „Портрет на Васил
Радославов“ от 1895 г. Портретните рисунки, етюди и дори маслени произведения на
Георги Канела се предлагат и на български аукциони.
В списъка на художниците и техните произведения, публикуван в сп. Изкуство от
изложбата на „Дружеството за поддържане на изкуството в България“ участва и художник
на име А. Канела с 4 акварелни миниатюри (костюми от XIX век). Това е Антонио Канела
(1849–1922), известен декоратор и илюстратор на костюми, който през 1897 г. трябва да е
бил на 48 години. Единственият мотив А. Канела да посети България през 1897 г. би била
връзка с Георги Канела. А дали Георги и Антонио Канела са братя, дали са братовчеди към
момента не може да бъде изяснено без нова и по-ясна биографична информация. Към 1889
г., когато излиза речникът на Де Губернатис, Антонио Канела е бил 40-годишен и със
сигурност познат майстор в Италия.