Иван Иванов - Иванич (1879 - 1966)

Иван Иванов е роден 1879г. във Видин. Учил в Държавното Художествено Рисувално Училище в класа на проф. Иван Мърквичка. След завършване на Рисувалното училище заминава за Букурещ. Завършва Букурещката Академия по изкуствата при проф. Костанда и проф.Гропяно. В Румъния учи и рисува заедно с българите Христо Петров и Кирил Димитров. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война е военен художник През 1919г. Ив.Иванов е сред основателите на Дружеството на Независимите художници. Бил е негов Секретар и Председател. Участвал е активно в живота на друвеството и в художествените изложби в България. Излагал е своите творби заедно с най-прочутите художници. В X ОХИ / 1926 – 1936 / участва с “Вършитба” и “Пазар край Симеоново”. В XI ОХИ / 1936 – 1937 / показва “Пазар – Ямбол”, “Овчар”, “Коситба”. В XII ОХИ / 1938 / участва с четири творби:”Пазар в Копривщица”, “Жетва”, “Косачка”, “Пейзаж”. В XIV ОХИ / 1939 – 1940 / показва само “Из Никопол”. В XVI ОХИ / 1942 / участва с “Самуиловата крепост – Охрид”. В XVII ОХИ / 1943 / участва само с “Осоица”. Последното му извесно участие в изложба е през 1946г. с “Пейзаж”. Характерни за творчеството на Иван Иванов са битовите композиции, пейзажите. Любима тема са му били пазарите, с тяхната пъстрота и колоритни образи. Творбите му носят народния дух и национална самобитност. С еднакво майсторство той създава монументални сцени , запечатали стотици динамични образи по пазари и кръстопъти и нежни акварели с пътеписно звучене. Макар според личните му автобиографични спомени през 1948г. да е удостоен с народна пенсия - за заслуги като културен деец, той е сред репресираните творци след 1944г. Неговите творби отсъстват от депата на държавните галерии, официалните каталози, големите енциклопедии за изкуство. Това е сигурният начин един художник да бъде забравен. Негови картини има само в сбирката на БНБ, часни галерии и колекционери. През 1966г. умира в София. В началото на 2002г. от забвението е изваден с изложба в частна галерия. В “Мелон” отново се чува името му, за него пишат журналисти, изкуствоведи, за първи път от десетилетия бяха показани 18 акварела от времето на Първата Световна война. В тези интимни творби творецът показва съвършенство в акварелната техника. Реалистичният пейзаж е придобил особена лекота и въздушност, превърнат е в импресия. Рисувани по време на война, в тях армиите и войната отсъстват. Художникът е бил запленен и е запечатал на листа градове и села в Македония-Скопие, Охрид, стари къщи, еркерни фасади, разнебитени мостчета, манастири, черкви, вятърни мелници, пазарчета и хората-в обичайните им дейности : на разходка, на пазар, поседнали на припек и т.н. и много от великолепието на природата –хълмове, скали, гори, дървета. Войниците са ненатрапчива част от композицията. Художникът е акцентирал върху пейзажа, архитектурата. От творбите му струи светлина и оптимизъм. С тях той грабва всеки, който се е докоснал до творчеството му.