Димитър Гюдженов (1891 - 1979)

Роден на 26.01.1891г. в Стара Загора. Син на художника Атанас Гюдженов. През 1915г. завършва живопис в Художественото индустриално училище в София в класа на проф. Цено Тодоров. В същото време /1913 - 1915г. / следва в Националното училище за изящни изкуства в Париж при проф. Ф.Кормон. От 1920г. до 1933г. е преподавател в Художествената академия в София. След 1925г. основен жанр в творчеството на Гюдженов е историческата живопис. Творчеството му обхваща и други жанрове - битова живопис, портрет, пейзаж. Той редовно е участвал в изложбите на Дружеството на Южнобългарските художници/ на което е член-основател, 1911г./, на Дружество “Съвременно изкуство”/ член 1920г.- 1927г./ и Дружеството на художниците в България / негов председател е от 1931г.-1941г./. Участвал е в колективни изложби в Берлин, Прага, Виена, Ню Йорк. Гюдженов е автор на стенописите и иконите в редица църкви в София, Варна, Стара Загора, Пловдив. От 1933г.до 1945г. работи като художник при щаба на българската армия. Създал е галерия от исторически образи и многобройни битови сцени. Умира на 25.08.1979г.в София.