Владимир Димитров - Майстора (1882 - 1960)

Владимир Димитров – Майстора е един от най-извесните български художници, един от най-ярките представители на Движението за родно изкуство, свързано с българското народно изкуство.Роден е на 01.02.1882г. в село Фролош, Кюстендилско- в семейството на бежанци от Македония / дошли по време на Руско –турската Освободителна война 1877- 1878г./ През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. При тежки материални условия Вл.Димитров завършва трети прогимназиален клас и подхваща различни работи: продава вестници, чирак в хан, хотелски прислужник. След 1895 сменя няколко професии, известно време работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд в Кюстендил, където таланта му е забелязан от Никола Чехларов. По инициатива на няколко адвокати и съдии на 11.05.1903г. в гимнастическия салон на Педагогическото училище в Кюстендил е открита изложба с негови рисунки. С добороволно събраните от съгражданите му средства заминава в София / пеш !!! / и учи в Художественото индустриално училище като извънреден ученик при проф. Жеко Спиридонов, проф. Антон Митов, проф. Иван Мърквичка. В своя начален период рисува главно портрети и пейзажи . Отличен студент, активно участва в училищните конкурси и често ги печели с награди. Като студент посещава Одеса, Москва, Петербург, Жариград, Венеция. Още в Академията колегите му започват да го наричат “Майстора”. По време на Балканските и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта . След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. През 1922 излага картини от цикъла си "Жътва". През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското село Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села - Шишковци, Дивля, Ръждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край. В творчеството си отделя голямо внимание на портрета, пейзажа, фигуралната композиция. Творил във всички техники и разнообразни формати. Останал в спомените като тих, скромен, изкючително трудолюбив. Всепризнат майстор в изобразителното изкуство, самобитен, уникален, мащабен. Творчеството му се анализира като “едно от най-оригиналните и значими явления в изкуството на 20 век-оригинално по стилистика и национално по дух, с всеобхватен хуманизъм”. Умира на 29.09. 1960г. в София.