Стефан Баджов (1883 - 1953)

Стефан Баджов (1883-1953) Стефан Николов Баджов е роден на 31 май 1883 г. в гр. Крушово, в Македония, в Османската империя. Той е един от малкото български художници, които в началото на ХХ век получават солидно художествено образование. Завършва едно от най-престижните художествени училища в Европа - УМПРУМ в Прага. Там учи декоративно изкуство при известния проф К. Машек. След завършване на образованието си Стефан Баджов се установява в София. В столицата той разгръща многостранна дейност. Проектира вензели, ордени, униформи, адреси, дипломи, грамоти, банкноти, акции, емблеми (на пощите, телеграфите и телефоните, на БДЖ), пощенски и юбилейни марки и др. Илюстрира списания, книги, детски издания. Проектира образци на пиротски, котленски и чипровски килими. Събира и систематизира образци на стари български народни шевици и заедно със Ст. Л. Костов през 1913 г. издава първия български албум "Български народни шевици". Проектира и изпълнява изцяло проектите за художествено оформление на параклиса в двореца София, купола на храма "Св. Николай Софийски", стенописите на храма "Св. Седмочисленици", а заедно с художника Г. Желязков - купола на същия храм. Работи по разкриването и реставрацията на Боянската църква, на някои фрески в старинни храмове в Несебър, Велико Търново и др. Привлечен е за вътрешното оформление на двореца в София, както и на дворците "Врана", "Царска Бистрица" и "Ситняково". През 1908 т. Стефан Баджов поема ръководството на ателие "Декоративни изкуства" в Художественото индустриално училище в София, където продължава преподавателската си дейност вече като професор след прерастването на училището в Художествена академия през 1921 г. Една от областите на неговата дейност, където работи с упоритост и постига значителни успехи, е пощенската марка. Първите си проекти прави съвсем млад – още през 1901 г., когато влизат в сила нови основни пощенски тарифи. Баджов е създател на серията, позната под названието "Редовни", с образа на княз Фердинанд. Шест години по-късно създава поредицата "Юбилейни", пак с образа на Фердинанд, изящно отпечатани във Виена. Един от първите свои върхове Стефан Баджов постига в серията "Възпоменателни" ("Първо военно издание" от 14 август 1917 г.). Дълбоко свързан с украсата на българската средновековна и възрожденска книга, той използва красив декоративен фриз, а изображенията разкриват силата на българската национална идея и патриотизма на техния автор: изправеният лъв с хералдичен щит, военен обоз, атаката на българския войник при Соничка глава в Македония, пейзаж от Ниш, българският манастир "Св. Наум" край Охрид, изгледи от Демиркапия и Гевгели, както и алегоричното изображение "България на трон". След Първата световна война той създава много серии от пощенски марки, които представляват забележителни постижения в тази област на изобразителното изкуство. Общо взето, историята на българската пощенска марка е немислима без активното и системното участие на Стефан Баджов. Началото на художествено-пространственото оформление в България е положено в периода между 1900 г. и двадесетте години на нашия век. Първо място сред творците, положили професионалните устои на тази дейност, заема безспорно Стефан Баджов. Там той вижда най-широко поле за разгръщане на големия си талант: в оформление на панаирни палати, щандове на наши фирми в страната и в чужбина. Тои е един от художниците оформители на Пловдивския панаир, главен художник оформител на Варненския панаир, работи на Горнооряховския, на панаира във Видин. Негови са оформленията на българските павилиони в Кайро, Лондон, Солун, Белград, Будапеща, Виена и др. Неговите художествено-пространствени оформления носят стилистичните особености на средноевропейския сецесион. Същеврвменно в решенията на Стефан Баджов се виждат задълбочени търсения по посока на българския фолклор. По време на тържествата в Търново през 1912 г. цар Фердинанд възлага на Стефан Баджов да изработи проектите за параклиса "Св. апостол Петър и Павел" към двореца в София. Работата му в този параклис заслужава специално изследване. На 21 декември 1921 г. в София се учредява Македонски научен институт. Негови съвдатели са видни бълтари - бежанци от Македония. Верен син на поробена Македония, проф. Стефан Баджов взима живо участие в дейността на института от неговото основаване до закриването му през 1947 г. След военния преврат на 9 септември 1944 т. хиляди хора от елита на българската интелигенция са избити без съд и присъда. Други са арестувани и жестоко малтретирани. Между арестуваните е и проф. Стефан Баджов. Той е закаран в Дирекцията на милицията, по-точно в гараж No 3, превърнат в арест. Там той не получава храна дни наред. Един от войниците от охраната го съжалява и му дава парче хляб. И той бавно, хапка по хапка, дъвче от него. Освобождават го, но години наред, до края на живота му, властниците го третират като "враг". Умира в София на 25 юни 1953 г. Големият талант на художник и приложник, упоритият труд на Стефан Баджов оставят ярка следа в областта на малкоформатното приложно изкуство, на художествено-пространственото оформление, на църковния стенопис. В цялото си творчество той вплита елементи на българския фолклор.