Николай Дюлгеров (1901 - 1982)

Николай Дюлгеров (1901 – 1982)

Николай Славов Дюлгеров е български художник и дизайнер , централна фигура за
движението на втория италиански футуризъм .
Роден е на 20 декември 1901 г. в град Кюстендил . През 1920 и 1921 г. следва във
Виенското Училище за приложни изкуства и взима участие в годишните изложения на
модерно изкуство. През 1922 г. учи в Дрезден , Германия. През същата година представя в
Дрезден и първата си самостоятелна изложба, която след това се представя и в Берлин .
През 1923 г. продължава обучението си във Ваймар , където посещава „ Баухаус “. През
1924 г. Народният музей в София устройва самостоятелна изложба на Дюлгеров.
През 1926 г. Дюлгеров се установява в Торино , Италия . Там следва във Висшето
училище по архитектура на Албертинската художествена академия. Завършва архитектура
в Академията в Торино. Само няколко месеца след пристигането си в Италия се вписва в
средите на футуристите. Името му се свързва с търсенията и постиженията на известното в
Италия течение в изкуството „секондо футуризмо“. Изявява се като новатор, създава
собствена идея за футуризма. Най-значимите си творби създава през 20-те и 30-те години .
Дюлгеров е единственият българин в редицата на големите пионери на европейския
авангард от 20-те години. Той работи като художник, публицист, архитект по вътрешна
архитектура и обзавеждане, дизайнер. Създава рекламни постери за Чинцано .
Участва в повече от 40 общи изложби във Венеция (1927), Лайпциг (1928), Париж
(1928), Падуа и Торино. Открива самостоятелни изложби в галерията „Пезаро“ в Милано
(1929, 1971), в галерията „Кодебо“, Торино (1929, 1971), в Рим (1978), в Галерията за
модерно изкуство „Равенян“, Венеция (1971).
Негови творби са притежание на различни колекции в Италия, включително и в
Националната галерия за съвременно изкуство, Рим . 10 от най-известните му творби се
съхраняват в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ , Кюстендил.
Носител е златен медал от прегледа „Италианското изкуство през 1915 – 35“ във
Флоренция (1967), златна тарга „Ла Грива“ на Общината Лейни и златен медал от
„Наградата на Торино“ (1968), „Огърлица за първо произведение“, Торино (1972), „Златен
кентавър“, Салсомаджоре (1976) и др.
Умира на 9 юни 1982 г. в Торино, Италия.