Никола Тахтунов (1873 - 1947)

Никола Петров Тахтунов е роден на 11 февруари 1873 г. в град Котел. В
малкото планинско градче завършва завършва първоначалното си образование.
Учи в Априловската гимназия в град Габрово, но завършва в град Видин. След
опустошителния пожар през 1894 година, семейството му се заселва в Северна
Добруджа. Оттогава неговият живот завинаги се свързва с добруджанския край.
След завършване на гимназия две години учителства в родния си град и в
Девическата гимназия в Сливен. .Тъй като от малък проявява склонност към
рисуването, през 1894 г. се записва да следва в Букурещката художествена
академия „Бел арте“ при проф. Григореску, но не завършва поради недостиг на
средства. По-късно е ученик на Репин в Московската. Особен интерес проявява
към църковния стенопис и работи на Атонския полуостров като художник-
иконописец. Рисува икони и стенопис в манастирите Зограф, Хилендар и др.
Учителства в Добрич, Балчик и Констанца, където след 1919 година е
назначен за директор на българското частно училище. По свидетелство на
дъщеря му Здравка Касабова, той е участвал в Балканската и
Междусъюзническата война и като доброволец в Македоно-Одринското
опълчение. Има данни, че в Добрич е изографисвал новопостроения параклис на
Военното гробище, че е пребивавал на полуостров Атон – Света гора, където е
рисувал купола на руския манастир, както и икони в Зографския и Хилендарския
манастири.
Устройва множество изложби в Добрич, Балчик, Силистра, Констанца,
Галац, Тулча, Крайова. През 1928 година експонира своя изложба в Тимишоара,
която впечатлява познавачите на изобразителното изкуство в града и всички
творби са откупени от Градския музей. Публикувани са отзиви в местните
вестници с висока оценка за творческите му постижения: „Ученик на
Григореску и Васяков, той е добил тяхната философия и пластика. Притежава
талант да произвежда типове /образи б.а./ и пейзажи, богато изпълнени с
нюанси и колорит. Особено впечатляват морските пейзажи. В изобразяването на
добруджанските типове художникът е ненадминат досега. Той е добър артист и
отличен етнограф.“
По време на румънската окопация в Добруджа, през 1913 г. са закрити
българските училища и той тайно обучава българчетата по домовете им, за което
е преследван от румънските власти. Тук среща и бъдещата си съпруга Тодора –
видна учителка и общественичка, инициаторка за създаването на женското
дружество “Майчина грижа” и негова почетна председателка. До
пенсионирането си през 1939 г. е неизменно в частните училища в Добрич.
Твори с еднакво майсторство в областта на фигуралната живопис,
пейзажа и портрета. С неговите картини е сложено началото на Художествена
галерия Добрич. Има организирани повече от 17 самостоятелни изложби в
градовете Добрич, Кюстенджа, Крайова, Тулча, Букурещ, Галац, Темишвар,
Балчик, Добрич, Силистра и др.

Починал е през 1947 година в град Добрич.