Никола Костов Андонов (1887 - 1981)

Никола Костов Андонов (1886-1978)

Художникът Никола Андонов е роден на 17 януари 1886 г. В София. Той е един
от първите студенти постъпили в Художественото индустриално училище
(Рисувалното училище). Учи живопис при проф. Иван Мърквичка, проф. Антон
Митов и проф. Иван Ангелов. Завършва Академията през 1913 г. Още като студент
работи по изписването на катедралния Храм „Св.Александър Невски“ заедно с 17 руски
и 14 български художници. По време на работата по стенописите рисува маслен
портрет на Евдокия Гавриловна – руският модел, чиито изящни лице и ръце са
превъплатени в ангелските и херувимски образи в притвора на храма. По покана на
професор Переминов работи и по изографисването на  Руската църква в София.
Никола Андонов е ученик на Антон Митов и един от основоположниците на
съвременната българска живопис. От учителя си Митов, художникът възприема най-
ценните виждания на големия наш битописец и ги пресътворява през личното си
оригинално и неповторимо виждане. Всеки представен образ в картините му - селяни
облечени в потури, жени в пъстри носии е не само точно предадена човешка
индивидуалност, но и правдиво разкрива човешки черти от българската
народопсихология. Творческото му верую е формирано в зората на ХХ-ти век, когато
като един от първите завършили Рисувалното училище – започва да работи за
разкриване на националното своеобразие и специфика, стриктно придържайки се към
етнографската достоверност на облеклото, бита и типажа. Ангажираността му към
определени теми и сюжети е свързана с академичните принципи в изграждането на
композицията и формата, изведена чрез светлосенки, а не чрез тоновете на цвета.
Андонов е един щедър талант, надарен с неподправена емоционалност и
непосредственост. Неговите живописни откровения събуждат и запазват интереса към
очарованието на отминалото време. Срещата с образите му обогатява с докосването до
вчерашния ден, до недалечното минало.
Живописта на Никола Андонов е своеобразен феномен в българското изкуство.
В нея тематично преобладава фигуралната битова картина. Красивите сцени от живота
и ежедневните занимания на българина впечатляват с изключителната наблюдателност
на художника. Неговите разнообразни пищни пазари, макар и изпълнени с подчертано
многобагрие и ярък колорит, са вярна панорамна картина на първата половина на ХХ
век, на битовите и социални особености в тогавашния живот и на очарованието на
природата: слънцето, летния ден, в който се раждат и живот и плодовете на земята.
Човекът в картините на Никола Андонов е обаятелен и най-често огрян от слънчева
светлина. От картините струи топлота, радост от живота и ежедневния труд и
плодовете му. Наблюдателността на художника поразява и в слънчевите пейзажи и
натюрморти, нарисувани с неподправено живописно чувство. В натюрмортите му
живее щедростта и богатството на есенните плодове.
Платната на твореца – големи и множество фигури или малки и интимни винаги
са изградени добросъвестно и с любов. Освен живописна, те имат и несъмнена
историческа стойност като ценни документални свидетелства за епохата. Сред
моделите, които художникът портретува преобладават негови близки и роднини. При
рисуването на модела той се придържа към класическите постановки, академичната
моделировка и вярната на натурата физиономическа характеристика.

Никола Костов Андонов е дълголетен и продуктивен творец, който оставя
богато, осмислено творчество – плод на 60 години самоотвержен труд. Диапазонът на
творчеството му е изключително широк – жанрова живопис, баталните картини,
градски пейзажи, натюрморти, портрети. Въпреки огромното трудолюбие и завиден
интерес към произведенията му, художникът е изключително скромен. Участва като
член на различни художествени формирования в общи художествени изложби, но
представя първата си самостоятелна изложба през 1970 година в София.
В IX-та ОХИ през 1935 г. участва като член на „Дружество на независимите
художници“ със „Спящи деца“.
В XII ОХИ през 1938 г. на Дружество „Съвременно изкуство“ 1940 г. се
представя с “Плодове”, “На работа”, “На събора“, „Грозде“.
През 1940 г. в XIV-та ОХИ показва „Сънят на немирника“.
В юбилейната изложба на Дружество „Съвременно изкуство“ 1940 г. участва с
„На пазара“, „Среща“
Негови творби са притежание на  Националната художествена
галерия (НХГ), Националния военноисторически музей (НВМ), резиденция
„Евксиноград“, Министерство на народната просвета (МНП, днес МОН), частни
колекции, включително европейски галерии.
Умира в София на 11 ноември 1978 г.
Негови творби са притежание на  Националната художествена
галерия („Църквата „Света София“, 1920), Националния военноисторически музей („В
поход на разсъмване“, 1918; „Наблюдатели“ 1925), резиденция „Евксиноград“,
Министерство на народната просвета (МНП, днес МОН), частни колекции в България и
Европа.