Мина Парпулова (1925 - 1987)

Мана Парпулова (1925-1987)

Мана Парпулова е родена на 7 април 1925 година в град Панагюрище. През 1952 г. завършва специалност "Графика и илюстрация" във ВИИИ "Н. Павлович" (дн. Художествена академия) при проф. Илия Бешков. Учи  и „Графична техника“ при Павел Вълков. 
Парпулова е известна като една от най-талантливите български графички и майстор на цветната литография. Работила е в областта на плаката и илюстрацията на книги. Тя  има значими постижения в пейзажа, портрета и фигуралната композиция. Успешно се представя и в живописта и в приложните изкуства. Любимата й тематика е трудовият селски живот, която разработва в живописни платна и литографични цикли. С точен усет и силно декоративно чувство пресъздава в своите литографични цикли народния бит и фолклор. По особено поетичен и красив начин изобразява жената, детето и девойката. 
Още от 1953 година участва в общи художествени изложби в България и чужбина, както и в национални изложби на книжната илюстрация. 
През 1962 – 1963 година Мана Парпулова работи в списание „Жената днес“, през 1965 година – в Агенцията за защита на авторското право, а между 1969 и 1973 година – в списание „Пламък“. Илюстрира много детски книги, сред които:  „Васил Левски“, Камен Калчев; „За малките“, Дора Габе; „Какво вижда слънцето“, Дора Габе; „Стихотворения за деца“, Петко Славейков; „Сладкопойна чучулига“, Цоньо Калчев; „Ането“, Ангел Каралийчев; „Детска градина 105“, Леда Милева; „Огрей, огрей, Слънчице“, Петко Славейков; „Китка“, Петко Славейков; „Кладенче“, Атанас Душков; „Щъркел шарен дългокрак“, Чичо Стоян; и други. 
Парпулова създава авторска бижутерия от мед и сребро и цикъл от 42 кукли в родопски, добруджански и тракийски носии. 
Мана Парпулова организира многобройни самостоятелни изложби в България. Участва в изложби в Токио, Делхи, Москва, Виена, Ню Йорк, Лондон, Прага, Мексико, Дамаск, Флоренция и др. Удостоена е със званието "Заслужил художник".  Тя е носител на няколко награди на Съюза на българските художници: II награда за живопис за 1958 г., III награда за литография за 1959 г., I награда за илюстрация за 1965 и 1977 г., наградата за илюстрация „Борис Ангелушев“ за 1980 г. От 1970 година носи званието „заслужил художник“. През 1975 г. е наградена с орден „Кирил и Методий“ I степен. Обявена е за почетен гражданин на Панагюрище. 
Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Момчиловци, Пазарджик, Панагюрище, Стара Загора, Хасково. 
Умира през 1987 г. в София.