Марио Жеков (1898 - 1955)

Марио Жеков (1898 – 1955)

Изключителният пейзажист Марио Жеков е един от най-популярните и значими
художници маринисти в България. Голяма част от живота му преминава в пътуване и
десетилетия наред е по-популярен в чужбина, отколкото в страната си.
Марио Жеков (Марин Жеков Тодоров) е роден на 16 октомври в Стара Загора. В
родния си град той прави и първите си стъпки в света на изкуството. Негов пръв
учител и наставник е вуйчо му – известният художник Васил Маринов. През 1916
г.Марио Жеков е приет в Държавното художествено индустриално училище в София
(сега НХА). През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко
месеца по-късно, при Дойран попада в плен. Френски офицер е толкова възхитен от
него, че вместо да бъде изпратен в лагер, му съдейства да учи живопис във Франция.
През 1919 г. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. Времето му в
столицата на изкуството е поделено между ателиетата по живопис и галериите в града.
Попива художествени влияния, модерни тенденции и уроците на класиката на
световното изкуство. През 1921 г. заминава със свой приятел за Турция, където рисува
Босфора и създава първия си цариградски цикъл. През 1923 г. художникът се завръща
в България. Отбива военната си служба. Първата си камерна изложба организира в
Пловдив и постъпва в Дружеството на южнобългарските художници. През лятото на
1925 г. заминава отново за Цариград, а оттам за Париж. Във френската столица му
липсва яркото слънце и играта на водата и затова се връща на Балканите. Почти цялата
1926 г. прекарва в Цариград и рисува морето. През 1927 г. се връща в България. След
кратък престой в родната Стара Загора заминава за Черноморието. Сред скалите и
самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения
на морето, светлината и движението на водата. За да си осигури съществуването
приема работата на художник – декоратор на Пловдивския театър. Страстта му обаче е
живописта и работата сред природата, където дава израз на чувствата си. През 1928 г.
урежда малка изложба в салона на Старозагорския театър. Става популярен сред
ценителите на изкуство. Негови картини се репродуцират в луксозни календари и
илюстровани списания. И продължава да пътува - Франция, Италия. Показва
нарисуваните платна в различни галерии. Отказва предложеното му френско
поданство. През 1932 г. се връща в България и отново отива на Черноморието. Рисува
скалите, вълните, заливи, рибарски хижи и кътчета от Созопол, Несебър, Варна, Балчик
и т.н. В 1934 г. открива изложба в София, след която името му се свързва преди всичко
с морския пейзаж. Рисува в Търново, Карлово, Трявна, Пловдив, Родопите. Работи
епизодично като декоратор на Пловдивския театър.
През 1937 г. заминава за Далмация. Адриатика го покорява и рисува там повече
от година. В Дубровник създава цикъл от най-значимите си произведения. В ярките
слънчеви пейзажи най- ясно се открояват усещането за цвят, усета към светлината и
неповторимия артистичен рисунък. Пейзажите от там му донасят изключителна
популярност в Хърватска. Излага в Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Букурещ. С част

от картините и пейзажи от Черно море организира през 1938 г. изложби в Стара Загора
и София. Установява се в София. Има малко ателие, което използва рядко между
пътуванията си. През 1941 г. пътешества из Гърция, Беломорието, Егейско море,
Охрид. Палитрата му е богата, светла, живописта е в хармония с емоциите и
артистичната му страст. Обществено-политическите промени в България след Втората
световна война са изпитание за свободолюбивия творец. Марио Жеков търси утеха и
усамотение край морето. Работи в областта на сценографията и пространственото
оформление. С основаването на Държавното стопанско предприятие „Балкантурист“
той е сред най-активните фигури в рекламата. Не се вписва в установения общ
художествен фон и не е включван в ОХИ на СБХ. Умира на 3 август 1955 г. в София.
Негови произведения са собственост на БНБ, НХГ, СГХГ, художествените
галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, частни
колекции в България и Европа.