Кирил Тодоров (1902 - 1987)

КИРИЛ ТОДОРОВ
Големият български скулптор Кирил Тодоров е роден през
1902 г. в село Брест, в близост до Плевен. Още от дете проявява
интерес към моделиране на глина и обработка на камък. След
като завършва гимназия в Плевен, той започва обучение в
Националната художествена Академия в София. Веднага след
първата година се записва в Академията за изящни изкуства в
Рим и от 1924 до 1928 г. е в класа на професор Луппи. През
студентските години неоценима помощ му оказва скулпторът
Андрей Николов. Така още през 1926 г. талантът на младия
българин е забелязан от италианската художествена критика, а
италианското правителство го поощрява с парична премия. През
1930 г. Кирил Тодоров организира самостоятелна изложба в Рим.
Критиците оценяват много високо неговия талант, като
подчертават влиянието на класицизма в творбите му, съчетан с
духа на новото време.
През 1932 г. скулпторът открива изложба в София и печели
любовта и на българската публика. До 1943 г. той продължава да
живее и работи в Рим. Това са години на голям творчески устрем,
младият българин създава голям брой творби, най-често
мраморни бюстове. Критиката го определя като един от най-
добрите съвременни майстори на длетото. Той прави портрети
на много известни личности в Италия – музиканти, поети,
актьори, политици, военни. През 1943 г. открива втора голяма
изложба в Рим, където показва бюстове на духовници от
Ватикана. В България той създава мраморни бюстове на
политически дейци, на цар Борис III и на царица Йоанна. След
септември 1944 г. прави портрети на Георги Димитров, Ленин,
Сталин, Маркс, Енгелс. Работи неуморно в ателието си в София.
Сред големите му проекти са паметника на Стефан Караджа във

Варна, на Пенчо Славейков, паметник на цар Борис III в Попово,
на Васил Априлов в Габрово.
След като получава покана от Йосиф Тито, скулпторът
заминава за Югославия в края на 1964 г. През 1965 г. той
окончателно се мести в Италия и повече никога не се връща в
България. Това е благодатно време за разгръщане на неговия
необичаен талант. Прави мраморни бюстове на много
европейски политици, актьори, интелектуалци – най-известни са
на де Гол, Жорж Помпиду, Федерико Фелини, София Лорен. През
1972 г. де Гол го награждава със златен медал като признание за
големия му талант. Скулпторът умира през 1987 г. в Рим. От 1965
до 1987 г. в България името му не се споменава, той е напълно
забравен в родината си. Едва след смъртта му отново се
възвръща спомена и интереса към прекрасните му творби. А те
се отличават с елегантност, чистота на формите, усет за детайлите
и душевността и с особено почти антично звучене. Днес творбите
на Кирил Тодоров са притежание на колекционери и институции
от целия свят и най-вече в Италия. Те са гордост за
притежателите си, защото са създадени от творец от световна
величина.