Иваничка Панева (1946)

Иваничка Панева е българска художничка, известна с великолепните си пейзажи и
портрети вдъхновени от неповторимата архитектура и историческа атмосфера на
Търновград. Пейзажите ѝ от родното Търново носят неповторимия стил на художник,
дълбоко свързан с този град.
Панева е родена на 24 април 1946 г. във Велико Търново. Столетия наред нейните
предци са живели само в старата българска столица. По майчина линия е наследник на
болярката Бойка. Баща ѝ бил обущар, който правел модерни обувки на търновския
хайлайф. Поканен да работи във виенска фабрика, той предпочел да остане в Търново.
Панева е кръстена е на баба си Иванка, но баща ѝ дал модерното за онова време име
Иваничка. Семейството живеело в живописната Асенова махала, разположена между
хълмовете Царевец и Трапезица, заобиколени от река Янтра. По-късно то се мести в
старата част на града на ул. “Въстаническа”, в подножието на Варуша, близо до хана на
Хаджи Николи.
В средата на ХХ век на Самоводска чаршия играели много деца от махалата. Там,
освен игрите Иваничка наблюдавала с интерес как художници рисуват стария град с
накацалите къщи. От дете бъдещата художничка черпи уроци по живопис от известните
търновски художници Иван Христов, Деньо Чоканов, Йордан Попов и Лалю Минков.
Всеки ден те идвали на Самоводската чаршия, опъвали по един чадър, за да ги пази от
слънцето, и рисували. Малкото момиче се запалило и започнало да рисува, въпреки че
баща ѝ искал да я насочи към друго занимание - акордеонистка. С вроден талант и усет
към изкуството Иваничка Панева свири на акордеон, а след това и на китара, но сцената се
оказала невероятен стрес за нея. Свита и тиха, тя решила, че рисуването ще ѝ осигури
усамотението, от което имала нужда.
Дядо ѝ Александър Върбанов, добър краснописец работел като протоколчик в
общината, бил близък с големия художник Рафаел Михайлов. Той е първият художник,
който вижда нейните рисунки и я насърчава: казва ѝ, че има очи и душа на живописец. В
десети клас, започва сериозно да се занимава с живопис и ходи на уроци. Върху платната
започва да оживява любимото ѝ Търново. След завършване на средното бразование,
Панева кандидатства и е приета по специалност “Живопис” във Великотърновския
университет. Преподавателят Панайот Димитров-Понката иска да я прави скулптор, но тя
остава вярна на живописта. Нейни преподаватели в университета са големите български
художници проф. Васил Стоилов и проф. Никола Кожухаров.
В университета среща голямата си любов Христо Панев, който тогава учел графика
в съседния курс. След като завършва висшето си образование, повече от двадесет години
художничката работи като учител по рисуване. Щастлива с картините и семейството си, тя
особено обича да рисува зимно Търново.
Иваничка Панева е реализирала много самостоятелни изложби в чужбина: в Англия
– Лондон, през 1980 и 2016 г.; Кипър – Никозия, през 1987 г.; Германия – Мюнстерн, през
1992 г., Хамелбург през 1993 и 2002 г.; Мюзинген през 1996 г.; Холандия през 2002 г.;
Турция – Истанбул, през 2011 г.; Азербайджан – Баку, през 2019 г.

Носител е на български и международни награди: наградата “Велико Търново” през
2002 г., Първа награда на национална учителска изложба по живопис, награда от
международната Арт Академия “Нова Ера” с номинация “Художник на годината” за 2019
г. в гр. Баку. През 1998 г. участва в международни салони за иновации “East West Euro
Intellect” и получава златен медал.
Нейни картини са собственост на Националната художествена галерия, почти
всички окръжни галерии в страната, както и в частни колекции в Англия, Белгия, Испания,
Германия, Италия, Франция, Швеция, Швейцария, Холандия, САЩ и други страни.