Иван Тричков (1892 - 1959)

Иван Тричков е роден в град Враца. Завършва Художественото Индустриално Училище (ХА) в класа на проф.Петко Клисуров. Иван Тричков е известен сред познавачи и ценители на изкуството като един от най-големите български пейзажисти. Работил е предимно от натура, с маслени бои върху платно или картон, във всякакви формати. Изпитвал огромна любов към природата и най-вече към планината, красотата на природния пейзаж е основна тема в творчеството му. Вероятно това се дължи на красотата на родния му град, очарованието на Балкана. Творчеството му се отличава с пъстрота на багрите, наситени цветове, ярки тонове и полутонове, игра на сенки и полусенки, точен и категоричен рисунък. Пейзажите му са красиви, носят настроението на най-великолепните изгледи в Рила, Стара планина и Витоша. Рисувани са по всяко време на деня и всеки сезон - зелена пролет, жарко лято, пъстра есен, снежна зима. Често елемент в творбите му са старите селски къщи, овчарски колиби, планински хижи, родната му къща с пъстрия чердак. Любими теми за Тричков си остават Врачанският Балкан, Вратцата, с.Згориград, Веслеца. До края на живота си той поддържал връзка с родната Враца и врачанските си приятели. Бил изключително колоритна личност. Старите врачани го помнят с широкополата му сламеница, надвесен над статива или загледан в хоризонта от върхове и небеса или да се появява с файтон на някоя ливада, по лозята или на скална тераса над Згориград. Друга любима и широка разработена тема е Витоша, висините над Драгалевци, красивите къщи в покрайнините на София - отпреди повече от половин век. Творчеството на Иван Тричков е пъстро, многообразно, обемно и високо ценено. Той активно е участвал в художествения живот в България. Показвал е творбите си в много самостоятелни изложби и в ОХИ. Тричков е бил много известен и популярен художник и преживе. Преди 1944г. почти не е имало артистично или богато семейство в София, чийто дом да не е бил украсен от пейзажите на великолепния майстор. Негов почитател е бил цар Борис III. Мнозина дори го определят като любимия художник на монарха. Участвал е във всички престижни изложби. Картините му са репродуцирани на пощенски картички. Най-голямо признание за значимостта му като творец е репродуцирането на няколко негови творби в царските календари. След промените 1944г. името на автора и картините му отсъстват от всички енциклопедии, монографии, проучвания, заради факта че е заклеймен като буржоазен и ретрограден художник. От забвение е изваден с първата посмъртна самостоятелна изложба – десетилетия след смъртта му организирана от галерия “Мелон” през март 2002г. В нея бяха показани 21 платна от колекцията на личния лекар на Тричков. Подбирани с много чувство и усет, камерни по формат тези творби проправиха повторно пътя на художника сред колекционери и познавачи. Участието на Иван Тричков в художествения живот е отразявано от критиката и периодичния печат. Вестник ”Зора”, г.XVII, бр.5107, 09.07.1936г. отразява художествената изложба на Тричков в Перник, която имала голям успех и информира, че през есента на 1936г. предстои откриването на втората самостоятелна изложба на художника в София , който е “майстор на маслените табла” с нови картини и скици със сюжети от родната ни природа. “Вестник за жената” г.XX, бр.825, 16.10.1940г. информира , че в салона на художниците на ул.”Раковска” открил своята 4 самостоятелна изложба художникът Иван Тричков. В нея били изложени над 50 пейзажа от Величествената Рила и Витоша. “Иван Тричков е романтик, който се опива от природата, от далечните сини очертания на планините, от възвишените в небето върхове и тях пресъздава в картините си. Най-любима тема му е планината. Върховете и небето са прелени в далечна синева. Полето е притулено в скута на планината. Достигнал майсторство в колорита и предаване в дълбочина и простор. Ив.Тричков показва в четвъртата си изложба едно ново тържество в творческия си път.” През август 1942г. художникът Дончо Занков пише във вестник “Слово”, че Тричков се е установил в Говедарци, където работи и подготвя нова изложба за есента на 1942г. : ”Имах възможност да видя готовите му картини и останах възхитен. Тричков е обходил недостъпни за човешки крак местности “Еди гьол”, “Мальовица”, “Рупите”, “Драганица”, “Суха Вапа” и е предал с неподражаемо майсторство величието на Рила”. Никола Загоров във вестник “Слово”, бр. 6066, 07.10.1942г. отразява шестата самостоятелна изложба на художника. “Както винаги излага пейзажи-обширни слънчеви полета, високи и могъщи планини, тихи замечтани селца...платната му са одухотворени от жизнен трепет и художествена правда. Картините му навяват радостно и бодро чувство. Боите са свежи, компонирани вещо и с мярка. В последната изложба Тричков прави голяма крачка напред. В много от своите табла той се е освободил значително от сантименталността, която задълго пленяваше голяма част от ценителите му. Сега художникът дири преднамерено повече стихията на природата и силата на пейзажа, като се стреми да се домогне до по-дълбоко и по-трайно художествено въздействие.....поставя си все по-трудни и по-трудни задачи. това личи особено в презоблачните пейзажи, писани с топли и нежни тонове, с добре изучени предни планове и с пестене на средства...ние предричаме успех”. Стефан Мокрев в “ОФ” бр.338, 07.10.1945г. пише за десетата изложба на Тричков в София. “Този път художникът се е ограничил да предаде в платната си величавата Рила от Мусала до Еди-Гьол. Тънък и вещ познавач на планината и характерните и форми-върхове, падини, скали и урви, Тричков ни дава ....цялостен образ на импозантната и причудлива Рила...Мусала е предаден в четири големи табла от изток, запад, север и юг. Хванати са не само различни места, а в различни часове на деня...със силата на един голям талант, с нерв и дълбоко чувство към родната планина създава Мусала художествено, образно, творчески...с цялата му стихийност, гордост и спокойна величавост. Без нищо излишно, без изкуствени ефекти”. Картини на Иван Тричков са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в страната, много частни колекции в България и чужбина. Творбите му се купуват с успех на аукциони.