Харалампи Тачев (1875 - 1944)
Харалампи Тачев е роден през 1875 г. в Пловдив. Още през
ученическите си години е вземал уроци по рисуване при Иван
Мърквичка. През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното
рисувално училище /днес Националната художествена
академия/ в класа на Иван Мърквичка. През 1903 г. става един
от основателите на дружество „Съвременно изкуство“ и негов
пръв председател. Участва и в създаването на Съюза на
южнославянските художници “Лада“ и на Дружеството на
южнобългарските художници.
Обикновено Харалампи Тачев е определян като първия
български художник-декоратор. Неговото творчество обаче е
изключително разнообразно. Той рисува пейзажи, прави
илюстрации за вестници и календари, проекти за банкноти,
пощенски марки и дипломи. Работата му в областта на
приложната графика включва също оформление на книги,
афиши, покани. Изключителния му талант се проявява и в
създаване на църковна стенопис и стъклопис. Занимава се и с
художествено-пространствено оформление. Проектира
българските павилиони на световните изложения в Лиеж,
Милано и Лондон, за което получава престижни награди.
Художникът оформя облика и на важни за София сгради. Прави
декоративна украса за катедралата „Св. Александър Невски“ и за
Централните хали. Оформя външната декорация на Централната
минерална баня, на Синодалната палата, на Богословския
факултет на Софийския университет, украсява интериора на
мавзолея на княз Александър Батенберг. Негово дело е
Манифестът за независимостта на България от 1908 г., определян
като шедьовър на ювелирното, гравьорско и рисувално изкуство.
Още на младини проектира герба на София, който и до днес се
използва с малки изменения.
От 1910 г. Харалампи Тачев е професор в Държавното
художествено-индустриално училище. Той е първия
преподавател по декоративно изкуство, орнаментика и
стилознание. За заслуги към българското изкуство през 1920 г. е
награден с кавалерийски кръст на орден „Свети Александър“, а
през 1921 г. – с офицерски кръст на орден „За граждански
заслуги“.
Харалампи Тачев е определян като художник – модернист и
новатор. Като посредник между художествените традиции на
Европа и самобитното българско изкуство, той успява да създаде
особен стил в художественото творчество, определян като
„български стил“, който е свързван и с националния патриотичен
подем. Художникът умира през 1944 година. През годините на
социализма името му е до голяма степен забравено. Днес едни
от най-ценните творби на талантливия художник се съхраняват в
Музея за история на София.
Филтър
Автопортрет
Харалампи Тачев
акварел
Седнала мъжка фигура
Харалампи Тачев
офорт, хартия
Голо тяло
Харалампи Тачев
офорт, хартия
Светица
Харалампи Тачев
молив, рисунка, хартия
Тракия
Харалампи Тачев
туш, хартия
Орфей
Харалампи Тачев
туш, хартия
Трънен венец
Харалампи Тачев
туш, хартия
Поздравителен адрес
Харалампи Тачев
акварел, темпера, хартия
От прозореца
Харалампи Тачев
гваш
Размисъл
Харалампи Тачев
водни бои
Българска крепост
Харалампи Тачев
гваш