Харалампи Тачев (1875 - 1944)

Харалампи Тачев е роден през 1875 г. в Пловдив. Още през
ученическите си години е вземал уроци по рисуване при Иван
Мърквичка. През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното
рисувално училище /днес Националната художествена
академия/ в класа на Иван Мърквичка. През 1903 г. става един
от основателите на дружество „Съвременно изкуство“ и негов
пръв председател. Участва и в създаването на Съюза на
южнославянските художници “Лада“ и на Дружеството на
южнобългарските художници.
Обикновено Харалампи Тачев е определян като първия
български художник-декоратор. Неговото творчество обаче е
изключително разнообразно. Той рисува пейзажи, прави
илюстрации за вестници и календари, проекти за банкноти,
пощенски марки и дипломи. Работата му в областта на
приложната графика включва също оформление на книги,
афиши, покани. Изключителния му талант се проявява и в
създаване на църковна стенопис и стъклопис. Занимава се и с
художествено-пространствено оформление. Проектира
българските павилиони на световните изложения в Лиеж,
Милано и Лондон, за което получава престижни награди.
Художникът оформя облика и на важни за София сгради. Прави
декоративна украса за катедралата „Св. Александър Невски“ и за
Централните хали. Оформя външната декорация на Централната
минерална баня, на Синодалната палата, на Богословския
факултет на Софийския университет, украсява интериора на
мавзолея на княз Александър Батенберг. Негово дело е
Манифестът за независимостта на България от 1908 г., определян
като шедьовър на ювелирното, гравьорско и рисувално изкуство.

Още на младини проектира герба на София, който и до днес се
използва с малки изменения.
От 1910 г. Харалампи Тачев е професор в Държавното
художествено-индустриално училище. Той е първия
преподавател по декоративно изкуство, орнаментика и
стилознание. За заслуги към българското изкуство през 1920 г. е
награден с кавалерийски кръст на орден „Свети Александър“, а
през 1921 г. – с офицерски кръст на орден „За граждански
заслуги“.
Харалампи Тачев е определян като художник – модернист и
новатор. Като посредник между художествените традиции на
Европа и самобитното българско изкуство, той успява да създаде
особен стил в художественото творчество, определян като
„български стил“, който е свързван и с националния патриотичен
подем. Художникът умира през 1944 година. През годините на
социализма името му е до голяма степен забравено. Днес едни
от най-ценните творби на талантливия художник се съхраняват в
Музея за история на София.