Георги Митов (1875 - 1900)

Георги Митов се вписва в българското художествено наследство като един от най-големите майстори на живописта. Роден през 1875 г. в Стара Загора в родът Митови, един от най-известните артистични родове на края на ХIХ и началото на ХХ век, като най-малият брат на художниците Антон и Борис Митови. Запазените му рисунки и скици от класното училище свидетелстват за ранния му интерес към рисуването, но истинският му порив към изкуството започва да се проявява след сприятеляването му с художника Драган Данаилов. Двамата започват да учат в Академията в Торино, където с неверятните си резултати биват приемани директно във втори курс. Там им преподават бележити худжоници като Маркизио, Гайдано, Джакомо Гросо, Челестино Дилярди, Андрея Таверние, Джукло и други. Митов бързо успява да изпъкне с изобразителните си качества, като умението си не само да придаде живост на човешката фигура, но и да представи вътрешният и свят. Той се класира трети по ред в курса по анатомия и скулптурен орнамент, четвърти по рисуване на гола фигура и е удостоен  с почетна диплома и сребърен медал по живопис. След завъръщането му в България през 1898г. той е назначен за учител в Априловската гимназия в Габрово, където въвежда иновативни художествени похвати като рисуването на гипсови антични модели.