Георги Ковачев-Гришата (1920 - 2012)

Георги Ковачев е роден на 30 юни 1920 г. в с. Баховица, Ловешка околия. От дете е очарован и се увлича от изобразителното изкуство. Талантът му е забелязан в Ловешката смесена гимназия „Цар Борис III“. Негови учители п рисуване там са художниците Марин Георгиев и Борис Данков, които го насърчават да продължи обучението си. В навечерието на Втората световна война е приет специалност „Живопос“ в Художествената академия в София, в класа на проф. Никола Ганушев. Завършва Академията през 1942 г. Взема участие във войната и през 1945 г. е ранен на фронта.

Георги Ковачев - Гришата започва творческия си път в трудни години за българското изкуство. Докато през 50-те и 60-те г. се налагат като твърдо статукво академизмът и социалистическия реализъм, Гришата се вълнува от различни, модерни естетически форми и изобразителен език, с които търси да пресъздаде богатството на природата и красотата на българката. Запознат е с достиженията на съвременниците си за Запад и се опитва да рисува показвайки личния си поглед и интерпретация. Той е сред малцината „модерни“, които отстояват възгледите си (в Пловдив се е родила голямата "петорка" - Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и Йоан Левиев; в Бургас Георги Баев; в София Емил Стойчев, Лика Янко, младите Казаков и Яранов).

В статия от Преслав Кършовски, публикувана в официоза "Работническо дело" е обвинен във формализъм, поклонничество към западната култура и отклонение от идеалите на социалистическото изкуство. Рядко показва творбите си в изложби.

Работи и в областта на приложното изкуство - илюстрация, графика, шрифтове. През 1962 г., в съавторство със съпругата си Милка Пейкова, създава един от най-добрите български шрифтове „Гротеск Гримил“.

През 70-те и 80-те г. на ХХ век българското изкуство постепенно се отваря към света и точно "прокълнатите" български художници са най-добре посрещнати от чуждата публика. Така картини на Гришата са показани в представителни колекции във Франция, Русия, Великобритания, Австрия, Япония, Гърция, Алжир  и др. Но той продължава своеобразната си "вътрешна емиграция", подобно на Лика Янко. В същото време морално го подкрепят светила като Дечко Узунов, Асен Василиев, Кирил Кръстев, Найден Петков, Аксиния Джурова и съпругата му художничката Милка Пейкова.

 През 2001 г., по случай 80-годишния му юбилей представя ретроспективна изложба в СБХ. В експозицията са включени над сто творби, разделени на два тематични цикъла – композиции, разкриващи характерния български бит и пейзажи от Алжир.

Георги Ковачев умира на 20 август 2012 г. в София.

Георги Ковачев е роден на 30 юни 1920 г. в с. Баховица, Ловешка околия. От дете е очарован и се увлича от изобразителното изкуство. Талантът му е забелязан в Ловешката смесена гимназия „Цар Борис III“. Негови учители п рисуване там са художниците Марин Георгиев и Борис Данков, които го насърчават да продължи обучението си. В навечерието на Втората световна война е приет специалност „Живопос“ в Художествената академия в София, в класа на проф. Никола Ганушев. Завършва Академията през 1942 г. Взема участие във войната и през 1945 г. е ранен на фронта.

Георги Ковачев - Гришата започва творческия си път в трудни години за българското изкуство. Докато през 50-те и 60-те г. се налагат като твърдо статукво академизмът и социалистическия реализъм, Гришата се вълнува от различни, модерни естетически форми и изобразителен език, с които търси да пресъздаде богатството на природата и красотата на българката. Запознат е с достиженията на съвременниците си за Запад и се опитва да рисува показвайки личния си поглед и интерпретация. Той е сред малцината „модерни“, които отстояват възгледите си (в Пловдив се е родила голямата "петорка" - Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и Йоан Левиев; в Бургас Георги Баев; в София Емил Стойчев, Лика Янко, младите Казаков и Яранов).

В статия от Преслав Кършовски, публикувана в официоза "Работническо дело" е обвинен във формализъм, поклонничество към западната култура и отклонение от идеалите на социалистическото изкуство. Рядко показва творбите си в изложби.

Работи и в областта на приложното изкуство - илюстрация, графика, шрифтове. През 1962 г., в съавторство със съпругата си Милка Пейкова, създава един от най-добрите български шрифтове „Гротеск Гримил“.

През 70-те и 80-те г. на ХХ век българското изкуство постепенно се отваря към света и точно "прокълнатите" български художници са най-добре посрещнати от чуждата публика. Така картини на Гришата са показани в представителни колекции във Франция, Русия, Великобритания, Австрия, Япония, Гърция, Алжир  и др. Но той продължава своеобразната си "вътрешна емиграция", подобно на Лика Янко. В същото време морално го подкрепят светила като Дечко Узунов, Асен Василиев, Кирил Кръстев, Найден Петков, Аксиния Джурова и съпругата му художничката Милка Пейкова.

 През 2001 г., по случай 80-годишния му юбилей представя ретроспективна изложба в СБХ. В експозицията са включени над сто творби, разделени на два тематични цикъла – композиции, разкриващи характерния български бит и пейзажи от Алжир.

Георги Ковачев умира на 20 август 2012 г. в София.