Георги Бакърджиев (1899 - 1972)

Георги Бакърджиев е известен български художник - керамик. Роден е на 30 март 1899 г. в град Карлово. Изучава художествено стъкларство и керамика в Париж през 1919 г. Посещава декоративното ателие на голямата стъкларска фирма „Преста“. Работи с видния парижки керамик и стъклар Жан Люс. В продължение на две години учи декоративна скулптура на вечерен курс при проф. Влерик. От 1923 до 1940 г. работи в собствено ателие в Париж, занимавайки се основно със стъкло и порцелан. Усвоява и камениновото производство.

 Творбите на Бакърджиев са високо ценени и получават и международни награди (Гран При – Лиеж, 1930 г.). През 1940 г. се завръща в България, където започва нов период в творчеството му, с ярко изявен национален облик. Изучава народните приложни изкуства и претворява традициите им, възражда някои древни славянски форми. След завръщането си в родината художникът работи и в областта на живописта. Организира самостоятелни изложби през 1941, 1942, 1943, 1946, 1957, 1964, 1967 и две през 1969 г.

Георги Бакърджиев развива и значима публицистична дейност. Пише статии, критики, доклади. Автор е на монографиите: „Керамиката в България“ (София, 1956 г.), „Кована мед“ (София, 1957 г.) и „Бусинска керамика“ (София, 1968 г.).

Художествените му произведения, резултат от съчетаването на различни керамични техники (теракота, сива керамика, ангоба, рисувана керамика, каменина и пр.), са показвани множество изложби в България и в чужбина.

Носител е на званието „Заслужил художник“ (1967 г.) и на орден „Червено знаме на труда“ (1959 г.), Лауреат на Димитровска награда (1960 г.).

Георги Бакърджиев умира на 22.01.1972 г. в София.