Евгений Босяцки (1929 - 2009)

Евгений Димитров Босяцки (21.05.1929 -17.12.2009) Евгений Босяцки е български график и илюстратор. Роден на 21.05.1929 г. в София, квартал „Коньвица“ в семейството на Дмитрий Николаевич Босяцкий и Василка Василева Среброва от Велико Търново. Баща му притежавал имение край Екатеринослав, сега Днепропетровск, дом на Арбат в Москва и наследствена ложа в Большой театър. Бащата е бил съратник на Надежда Крупская по продоволствието на Москва и работник в Червения кръст по проблемите на руско-полската граница. След 1917 г. Дмитрий Босяцкий отива с мисия на "Червения кръст" в Полша, за да помогне на руските пленници да се завърнат в родината си. Тогава затварят полско-руската граница и през Унгария се озовал в Гърция. Искал да емигрира в Париж, но на пристанището срещнал руски белоемигранти и с тях пътува до Варна. Установява се в София и работи като домакин в приют за изоставени деца. Майката на Евгений - Василка е от рода на Васил Сребров, създател на социалистическата партия заедно с Димитър Благоев и Никола Габровски. По тази линия Евгений е правнук на първия кмет на Севлиево Христо Спиридонов. На десет години, през 1939г. Евгений започва да рисува, а на петнадесет години прави и първата си самостоятелна изложба в двора на фабрика “Македония”. През 1948 г. е приет студент специалност „Стенопис“ ХА София. Завършва 1954 година - специалност „Декоративна и монументална живопис“ в класа на проф. Георги Богданов. През 1957г. участва за първи път на ОХИ, секция „Графика“. Приет за кандидат член на СБХ, а по-късно за редовен член. На 12. 03.1979 г. открива първата си самостоятелна изложба в СБХ – рисунки. На 08.01.1987 г. открива Втора самостоятелна изложба в СБХ – маслена живопис, сух и маслен пастел, рисунки, илюстрации, оформление на книги. През 1987 г. му е възложено илюстрирането и оформлението на „История славянобългарска“. Започва работа, изписва я на ръка, оформя, илюстрира, прави орнаменти и заглавни букви с перо. Започва работа на 1 януари 1988 г., защото държал началото да е в първия ден на новата година. Художникът изработил оригиналното копие на "Историята" два пъти на паус. След промените 1989 г., работата по проекта е преустановена. В нощта на 20.03.1994 г. изгаря ателието му, заедно с голяма част от половин-вековното му творчество. Месец след ужасния пожар по идея на Иван Деев, организира голяма изложба в „Интеркомерс“ АД. В тази изложба показва и част от изгорелите картини. 1996 и 1999 г. заедно с дъщеря си Румяна Босяцка организира съвместна изложба. 12.05.1999 г. представя в Мраморната зала на Руския културно-информационен център в София голяма изложба „Русия в творчеството на Евгени Босяцкий“, посветена на 200 годишнината от рождението на А.С.Пушкин. Участва с графики и илюстрации в различни художествени изложби в България, Германия (1959), Турция (1962), Русия (1967), ОАЕ, Сирия и Кипър (1969). Награден с орден „Кирил и Методий“ първа степен два пъти, с награди на комитета за култура. Той е двукратен носител на II награда на СБХ през 1967 и 1968 година и носител на I награда от Националната изложба за илюстрация през 1969 година. Е. Босяцкий прави оформлението на над 140 книги, сред които „Антихрист“, „Легенда за Сибин- преславски княз“, „Бел Ами“ от Мопоасан, "Вечери в Антимовския хан" на Й. Йовков, "Прикованият Прометей” на Хр. Смирненски, 13 от поетичните книги на Павел Матев. "Антихрист" и "Легенда за Сибин, преславския княз" на Ем. Станев. От световната литература е илюстрирал ""Евангелие" от Лука, "Сонети" на Шекспир, "Дон Кихот" на Сервантес и много други. Босяцкий е първият, който разработва графична концепция на български вестник със старобългарски шрифтове, с колонцифри на кирилица и глаголица. В началото на 21 век гръцкото издание "Еротикон" подбра най-добрите художници, показали любовта като изкуство от ХVIII до ХХ век. Евгений Босяцки е единственият българин. Там той е заедно с Пикасо и Дали. Майстор на точната линия, Босяцкий е уловил сиянието на жената. Той е известен най-вече с графиките и илюстрациите си, но художникът е оставил забележителни колоритни платна и голи тела. Творецът е сред най-големите и най-нежните майстори ваятели на женското тяло. “Любовта е благотворното слънце, под което разцъфтяваха моето изкуство и моят живот” – споделя на своята осемдесетгодишнина. Две жени играят голяма роля в живота на Босяцки – първата му съпруга Гинка, с която живее до последния й ден (26 години) и Милка – втората му съпруга, наричана заради хубостта и, Клеопатра. “На тази млада жена – споделя художникът – дължа обновлението в творчеството си, посветено на жената и любовта”. Така се ражда и книгата му с двеста рисунки “Любовта през вековете”, посветена на любовта на великите мъже като Леонардо да Винчи, Рубенс, Гоген, Ван Гог, Пушкин, Дебелянов, Яворов и др. Евгений Босяцкий оставя трайни следи в българското изкуство. Той е художникът, който с една тънка линия и с категоричен замах на ръката, очертава меките силуети на неговите жени, уловени по време на работа – в полето и в дома; по време на отдих – почиващи и ласкави; в състояние на нежност и всеотдайна любов. Именно преклонението и възхитата на Евгений Босяцки към тях намира своя пластичен еквивалент в изящната, точна, експресивна рисунка на художника – тази, в която той улавяше по един неповторим начин сиянието, което озаряваше живота му. Умира на 17 декември 2009 година. Негови картини са притежание на множество български галерии и частни колекции в Русия, Италия, Швейцария, Гърция. Търгуват се на аукциони.