Борис Ангелушев (1902 - 1966)

Борис Ангелушев е виден български график, живописец, карикатурист, илюстратор, народен художник (1962 г.). Роден е на 25 октомври 1902 г. в град Пловдив. Завършва специалност „Приложна графика“ в Берлин през 1928 г., при проф. Ф. Шпигел и проф. Х. Майт. Творческия си път започва още като студент в Германия през 20-те години на ХХ век, като рисува антифашистки карикатури и рисунки. Именно той е и илюстратор на поемата на Гео Милев „Септември“ в сп. „Нарстуд“  (1926 г.), като илюстрацията му се счита за един от първите опити да се отрази в изобразителното изкуство Септемврийското въстание от 1923 г. В края на 20-те и началото на 30-те години Ангелушев е един от най – известните художници-антифашисти в Германия. Под псевдоним Бруно Фук той сътрудничи в немския прогресивен печат: „Дер Кемпфер“, „Роте Фане“, „Роте Фронт“, „Дер Кнюпел“, „Ди Велт ам Абенд“ и др. На него е поверено да илюстрира и най – голямото прогресивно илюстровано издание в света „Арбайте илюстрирте Цайтунг“, което излиза на няколко езика, в огромен за времето тираж. В карикатури и политически рисунки Ангелушев изобличава хитлеризма: „Народният съд в Берлин“ (1933 г.), „Препоръка за премахване безработицата“ (1934 г.), „Нацистки лозунги: хляб и свобода; земя и кръв; народ и чест“ (1934 г.), „Пропаганда за въоражаване“ (1935 г.), „Хитлер“ (1935 г.) и много други. Принуден да напусне Германия през 1933 г., Ангелушев продължава да сътрудничи в немския антифашистки печат от Чехословакия и Швейцария. През 1935 г. се завръща в България, става член на Дружеството на новите художници и продължава да твори в прогресивна насока. Графиките му с креда и черен акварел са наситени със социално съдържание, пресъздават народни типове – „Въглищар“ (1936 г.), „Караул“ (1936 г.), „Старият овчар“ (1941 г.). Прави рисунки по сюжети от „Тихият Дон“ от М. Шолохов, негова е корицата на „Моторни песни“ от Н. Й. Вапцаров (1940 г.). Рисува и живописни композиции на исторически теми: „Аспаруховата конница минава Дунава“ (ок. 1937 – 1939 г., Националната художествена галерия (НХГ)), „Обесването на В. Левски“ (1942 г., НХГ) и др.

След 9 септември 1944 г. изкуството на Борис Ангелушев достига голям разцвет. Художникът сътрудничи на в. „Работническо дело“, в. „Стършел“, в. „Младежка искра“ и др. Публикува политически рисунки и карикатури, насочени срещу враговете на народа: „Нека се опита да възкръсне“ (1946 г.), „Варна, 1946“ (1946 г.), „Нашата и тяхната република“ (1946 г.) и др. По – новите му карикатури осмиват главно остарели нрави в съвременния живот: „Пенсионери по всички показатели“ (1962 г.), „Фукльо“ (1966 г.), „Жената не искаше да купуваме кола“ (1966 г.), „Колко по – симпатични са чужденците“ (1966 г.). Автор е на политическите плакати: „В името на Негово Величечество“ (1945 г.), „Техният завет – Народна република“ (1945 г.), „Стига национални катастрофи – долу монархията“ (1945 г.), „Юни 1923, септември 1923“ (1948 г.) и др. Създава рисунки за бригадирското движение, проекти за филми и участва с рисунки при създаването на проектите за релефни композиции към Паметника на съветската армия в София (1950 г.).

Активно работи в областта на илюстрацията и оформлението на книгата: „Септември“ от Гео Милев (1948 г.), „Селкор“ от Г. Караславов (1950 г.), „Среднощен конгрес“ от Н. Хрелков (1950 г.), „Дивата гора“ от О. Василев (1954 г.), „Приказки“ – от Х. К. Андерсен (1956 – 1957 г.), „Домашно огнище“ от Елин Пелин (1958 г.), „Човешка тревога“ от П. Матев (1958 г.), „Смелчаци“ от Хр. Радевски (1960 г.), „Чичо Томовата колиба“ от Х. Б. Стоу (1961 г.), „Бай Ганьо“ от А. Константинов (1963 г.), „Принцът и просякът“ от М. Твен (1963 г.), „Немили – недраги“ от Ив. Вазов (1965 г.), „Съдбата на човека“ от М. Шолохов (1965 г.), „Робинзон Крузо“ от Д. Дефо (1969 г.) и др. Оформя и прави корици на много книги: „Самуил“ от Д. Талев (1957 г.), „Романът на един живот“ от Ст. Цвайг (1960 г.), „Езоп“ от Ш.  Бронен (1960 г.) и др. Рисунките от циклите „Румъния“ и „Из Отечествената война“ са между най – добрите му кавалетни графични творби. За направата им той умело си служи с креда, разреден туш, перо и темпера. Борис Ангелушев има голям принос за развитието и обогатяването на шрифта. Застъпвайки становището, че „шрифтът е изкуство“, той го издига като първостепенен графичен фактор при художественото оформление на книги, плакати, етикети, марки и др.

Творчеството на Борис Ангелушев се отличава с обществена ангажираност, жанрово и тематично разнообразие и високо художествено майсторство. На негово име от Съюза на българските худощници е учредена специална награда за илюстрация. Награждаван е с редица ордени: „9 септември 1944“ – II ст. (1946 г.) и I ст. (1952 г.), „Народна република България“ – I ст. (1959 г.), „Георги Димитров“ (1962 г.), „Кирил и Методий“ – I ст. (1969 г.). Лауреат на Димитровска награда (1951 и 1964 г.).

Борис Ангелушев умира на 24 август 1966 г. в София.