Димитър Вецин (1950)

Димитър Тодоров Вецин роден на 16 март 1950 година в село Орешец, Белоградчишко. Живопис работи от 1983 година. Взема активно участие в Общи художествени изложби в цялата страна. Член на СБХ от 1991 година. Самостоятелни изложби: 1989 – Белоградчик 1990 – Видин 1992 – Белоградчик 1994 – Видин 1995 – София Галерия “М” 1996 – Белоградчик 1997 – София - “АРТ-36” 1998 – София - “АРТ-36” 1998 – София - “АРТ-36” 1999 – София - “АРТ-36” Негови творби притежават НХГ – София, ХГ – Видин, ХГ – Монтана, ХГ – Търговище, ХГ – Белоградчик и частни колекционери в САЩ, Франция, Италия, Чехия, Турция, Югославия, България. В областта на наивизма работи от 1997 година. Същата година участва в Първия международен сало на наивизма в Букурещ и е отличен с II-ра награда. През 1998 година участва в “АРТЕКСПО” – НДК – София и е отличен с Диплом за най-оригинално представил се автор. Живее и работи във Видин. „Спомен за Северозапада“ Приказка и реалност, съжителстващи в платната на художника Димитър Вецин оживяват в галерия „Виктория“. Почитателите на изкуството ще бъдат омагьосани от света на този самобитен творец. Белоградчишкото селце Орешец е слязло в София, за на ни срещне с най-новите произведения на утвърдения живописец. Някои от публиката за първи, а други за пореден път ще се откъснат от реалния свят, от заобикалящото ни забързано ежедневие и ще попаднат в един различен пъстър, приказен мир. Вецин обича да рисува родното си място. В творческите си дирения той пак и пак се връща към началото, към детските си спомени, които винаги са хубави и с ведро настроение. „Да запази спомена“ за художника е много важно. Той иска чрез картините си да съхрани и да остави нещо, което бавно и постепенно умира – стария, автентичен живот в българското село. И споменът е запазен. Това е спомен за Балкана, за северозапада, за пресечения терен, за Белоградчишките скали, за тучни пасища и ледени реки. Той оживява и по различен начин докосва сърцето на всеки, който прекрачва прага на галерията. Вецин ни отвежда на този естествен за него природен терен и ни среща и запознава със своите персонажи кошничаря, заобиколен от грейнали кошници, жената, която храни кокошките в мразовит ден, баба и внучка тръгнали на разходка, две съседки, които предат и клюкарят, ковачът уморен, поседнал на сред двора, веселата циганска компания, която се рее в празника си, лудият клоун, суетнята по празничната Коледа, сенарките в полето, пастирите, закачките край извора, нестинарките, сомнамбула от покрива, толкова образи, сякаш цялото Орешец. Художникът ги е изобразил с такава искреност, че всеки може да бъде запомнен с неговата физиономия, с пъстрите одежди и разкривени обувки. Това е една цяла вселена от образи, от багри, от настроение. Всяка картина е повече от един поглед и запечатан спомен, за хора и бит отдавна изчезнали. Тя е мечта, която стопля. Всяка картина прелива от живот, от хора всеки зает със своите дела, от малки дечица свободни в досега с природата, от десетки пъстри домашни животни, от кръговрата на годишните времена. В картините на Вецин селото е още живо, то диша и пулсира, а настроението винаги е празнично приповдигнато – като на едновремешните панаири. По-младите жени са нарисувани облечени в пранична премяна, с най-хубавите си дрехи, тук-тамe се виждат и важно разтворени чадърчета – малко градски полъх, редом с гъските, пъстрите петли, кравите, прасетата и по-възрастните забрадени баби. Обгръща те едно усещане за уют, топлина и безгрижие. Събужда се носталгията по ваканциите на село – където си щастлив, волен и свободен, а дните миришат на разстлано сено, пушек от комина и вкусна бабина гозба. Сега селата са пусти и безлюдни. Чаровните къщички са празни и се рушат, детски смях отдавна не ечи по уличките на Орешец, там отдавна и котките са малко, но картините на Вецин ни карат да се усмихнем и да съпреживеем неговия възторг по отминалите времена. От картините струи ведрина, отвсякъде грее светлина. Творческият му стил напълно го позволява и зрителят не търси източника на светлина, а се оставя на магията да бъде завладян от един неподправен и откровен досег с природата и с нейните обитатели. Във всяка мазка на четката личи неподправения почерк на твореца. Предпочитанията в богата му палитра са към топлите цветове и свежи цветови комбинации. Впечатляваща е свободата с която съчетава цветовете и деформира формите и пропорциите. Търсените диспропорции насищат с динамика и непринуден хумор. Пейзажът, портретите в композициите заразяват с откровеността си. Сюжетите са вдъхновени от ежедневния селски бит. Изненадваща е само оригиналността, с която художника посяга към темите и ги съчетава в ярки и свежи образи. Тази оригиналност в пресъздаването на иначе обикновени неща очарова. Чарът не може веднага да бъде разгадан, но си струва всеки да опита. От пръв поглед прави впечатление мекотата, която художника съзнателно търси в пейзажа. Навсякъде формите, и в природните релефи, в контурите, в короните на дърветата, в човешките и животински фигури са странно заоблени. Хълмовете сякаш преливат един в друг, преливат и цветовете, без изключение ярки. Хумористично, но с любов твореца изкривя формите, разкривява къщите, стоборите, смалява или увеличава човешките и животински тела, привежда фигурите на старците и изписва очите на всеки – човек или животно гледат с характерен поглед. От тук и усещането за одушевеност на всичко и в пейзажа и в битовата композиция. Сякаш героите в картината търсят контакт и одобрение от ценителите на изкуството. Художникът умее да наблюдава, да улови уникалното в едно настроение и да го предаде понякога само с една мазка от много фина четка. Търсените деформации имат само една цел – да внушат усещане за красота, за хармония, които бликат от сърцето на художника и той иска да го предаде и на останалите. Перспективата се губи, а хора, поля и и животни се смесват като в сън. Петелът и кучето могат да са по-високи от човека, каруцата може да лети и кучета и котки да са пъстри като родопска черга. Дърветата са сякаш с душа. Дали през зимата, когато голи криви клони протягат ръце или напролет, когато короните им са като пухени облаци. Резултатът е усмивка към този идиличен свят. Творбите провокират и с многобройните образи и детайли, майсторски изобразени от автора. Изобилието насища с живот, но то не напряга , а създава усещане за спокойствие. Настроение, колорит и загадъчност са характеристиките на всяка творба. Приповдигнатото настроение на твореца се усеща във всяко платно, във всеки сезон, от изгрев до залез. Те звучат празнично и заради слънчевия си колорит и заради ярките чисти тонове – наситено червено, греещо жълто, пролетно зелено, турско синьо, снежно бяло. Особено колоритни и запомнящи се са платната, носещи настроението и вълнението на Коледа. Картините разказват истински истории за истински хора, а някои са автентичен разказ с етнографски сюжет. Те имат имената на своите сюжети: Годишни времена, Летен ден, Лазарки, Пастир, На двора, Селско утро, Селски мотив, Каменоделец, Пътят, Лудият клоун, Зимна приказка, Вест. Картините са различни по формат, нарисувани в типичната за Вецин маслена техника. Във всеки случай това е една наистина интересна и вълнуваща изложба.