Евгения Лепавцова (1895 - 1981)

Евгения Лепавцова е родена в град Стара Загора през 1895 г. Завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия при проф. Ив. Мърквичка и проф. Ст. Иванов. През 1924 г. Евгения представя първата си изложба в Стара Загора,  заедно с известния маринист Александър Мутафов.

През 1933 г. Евгения се омъжва за Стефан Лепавцов, инспектор в Българска земеделска и кооперативна банка /БЗКБ/. През май 1934 г. открива своята втора художествена изложба в Стара Загора.

В периода 30те-40-те години на 20 век художничката самостоятелно излага портрети, пейзажи и натюрморти в родния си град. По това време тя посещава и Виена, където се запознава с творбите на големите майстори. Предприема множество пътувания из България (Габрово, В. Търново, Дряновския манастир, Несебър) и Македония (Прилеп, Охрид, Струга, манастирът „Св. Наум“). По време на пътуванията си рисува - предимно пейзажи с впечатления от срещите с непознати места.

През април 1941 г. Жени Лепавцова е назначена за художник в Народния етнографски музей в София, като й е възложена задачата да нарисува всички български носии. Творбите й са основно акварели, като тя се стреми към максимална изразителност и абсолютна достоверност на детайла в картините си. Създава много скици, ескизи, картини с битов сюжет – композиции с висока документална и научна стойност. През 1946 година художничката открива своята самостоятелна изложба „Български народни носии“ в Етнографския музей, за коята е удостоена с награда от Министерството на информацията и изкуствата. На следващата година тя печели и конкурс за стилизирани рисунки на традиционни костюми за художествените ансамбли, като по нейни проекти са изработени и първите костюми на ансамбъл „Пирин“. Евгения Лепавцова работи в музея до 1958 г.

В периода 1960-1988 г. Лепавцова участва с художественото документиране на българското традиционно облекло в четирите тома на албума „Български народни носии“, в които автор на научните текстове е М. Велева.  През 1976 г. Излиза и монографията и "Българският сокай и сокайни шевици" в  Сборника за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК), резултат от проучването й на женските накити и сокайно забраждане в Търновско, Габровско, Ловешко.

През целия си живот Евгения рисува неуморно, като се посвещава на акварела, маслените бои и пастела.

На  14 май 1981 г. Евгения Лепавцова умира вследствие на сърдечно заболяване