Иван Шошков (1910 - 1946)

Иван Шошков е роден 1910г. в Троян. Пораснал е в изключително бедно семейство. Баща му е починал рано,а майка му трудно се справяла с издръжката на семейството. Завършил Художествената Академия в София през 1941г. Оше като студент в Академията проявява таланта си. На годишната изложба, когато завършва показва 20 работи. През 1942г. Иван Шошков организира и първата си самостоятелна изложба. Тя е била в Галерия “Аксаков”. Изложени били около 50 картини-пейзажи, портрети и предимно битови сюжети. Всички били изпълнени с маслени бои. Изявата намира широк отзвук в периодичния печат. “Първите стъпки на младия художник, включващи в рамките на картините му не само българския пейзаж, но и нашия народностен бит, заслужава пълно поощрение...картините му са самобитни...” / “Вестник за жената” г.XXI, бр.897, 27.05.1942г./ “Първата изложба на младия художник Ив.Шошков, която изведнъж му определи видно място между творците на нашето изкуство, поради добрия си успех ще бъде отворена за публика...Изложени са около 70 битови композиции, пейзажи, портрети” / “Днес” , бр. 647, 17.06.1942г./ “Рядко в нашия културен живот, един толкова млад човек се е налагал така спонтанно в съзнанието на публика и ценители на изкуството. Иван Шошков идва закърмен със страданията, болките, радостите и всекидневните занимания на народа-той идва с разжарена душа, отразил я е рядко оригинално и смело в картините си. Композицията, пейзажът и портретът на младия художник са израз на самородно чувство, умело систематизирано в силни и хармонични във всяко отношение картини...Идеята му да отрази битовия живот...При това бляскаво начало културната общественост може само да се радва и с всички сили да подкрепи художника...” / “Днес”, бр.649, 19.06.1942г./ Много добър е отзива за първата изложба и на един от най-популярните критици за онова време-Сирак Скитник: “ Един твърде смел млад художник. Защото е смелост една година след завършване на учението си да правиш самостоятелна изложба. Смелост е да започнеш от най-трудното - с една композиционна живопис, за която са нужни дълги проучвания, утвърдени знания и преди всичко –дар. Дарование млдадият изложител безспорно има. Много от работите му говорят и за един почти изяснен живописен мироглед, за творческа свежест и ентусиазъм... / ”Българска реч” , год.XVII, кн.1/ окт.1942г./ През 1943г. в Студентския дом в София Иван Шошков открива втората си самостоятелна изложба. Тя е открита от Симеон Радев. На нея са били изложени 70 картини. “Първото впечатление от изложбата е завладяващо. Макар картините му да са дребнички по размер, в техните рамки е включен много живот, там централно място заема човека, предимно селянина и селянката, хората на труда...в неговите картини преобладава композицията, наситена с човешки фигури...”/ “Вестник за жената” г.XXII, бр. 931, 14.04.1943г./ “Изкуството на Иван Шошков е на жизнената правда. С това той се нарежда в кръга на Майстора, Ц.Лавренов, В.Стоилов, Ст.Венев, Н.Балкански, Бешков, Злати Бояджиев и др...”/ “Мир”, бр. 799, 23.04.1943г./ Симеон Радев казва: “...намиранме се пред необикновен колорист. Удивителното е как тоя съвсем млад човек, който не е излизал вън от България, който не е виждал музеи, напомня със своите багри някои прочути стари майстори-например Брьогел. Тук не се касае за подражание , а за тайнствена среща. В деиствителност , това, което господства у Шошков е родното.../ “Зора”,бр.7146, 22.04.1943г./ Големият талант на Шошков обещава бляскаво бъдеще. За съжаление животът му е прекъснат, когато е твърде млад. Успява да организира само три самостоятелни изложби. Той умира вследствие раните, нанесени му от побой в полицията. След смъртта му в печата са публикувани обзорни прегледи на творчесвото му. / “Иван Шошков “ , Ив.Руж, “Отечесвен фронт”, бр. 442, 10.02.1946г.; “Иван Шошков “, Никола Мавродинов, Сп.”Изкуство”, кн.1, 06.04.1946г., “Иван Шошков “, Кирил Кръстев, Сп.”Балкански преглед”, кн.4, април 1946г./ Голяма част от творчеството на Иван Шошков се пази в къщата – музей в родния му град Троян. Много от творбите му са в частни колекции.