Андрей Николов (1878 - 1959)

Андрей Николов е един от най-забележителните български скулптори, чиито талант е толкова голям, че Роден определя България твърде малка за автор като него. Николов е роден е през 1878 г. в бедно семейство във Враца, но след завършване на гимназия е сред малкото приети, заедно с художника Никола Петров, в първия випуск на Рисувалното училище в София. Въпреки че не успява да го завърши, поради впечатляващите си художествени качества, той по-късно е поканен да преподава в него и да възпитава последователи в изящното си ваятелско изкуство. Получава държавна стипенидя и заедно с преподавателя си Борис Шатц заминава за Париж, където учи в в Ecole des Beaux Arts при Антоан Мерсие. Българският скулптур се оказва в кръга на едни от най-изявените европейски творци и получава възможността да се вдъхновява пряко от културният разцвет на Бел епок. След завършване на образованието си се установява в Рим, където повече от десет години излага твробите си на Годишната римска изложба, а през 1922 г. става част от нейното жури и е избран за представиел на съвета на художниците-чужденци, част от Международната асоциация на художниците в Рим. Андрей Николов оставя едно богато скулптурно наследство, част от което са паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови, Паметника на незнайния воин, вдъхващи и до днес душа на българската столица.