Христо Форев (1927 - 2005)

1927, 6 февруари –роден в село Търничани, Казанлъшко 1942-1946 учи в Казанлък. В гимназията негов учител е художникът Димитър Косев, а ръководител на кръжока по рисуване - Чудомир 1946, завършва Казанлъшката педагогическа гимназия 1946, постъпва в Художествената Академия в класа на проф. Илия Петров 1951, с отличие завършва Академията. Дипломната му работа е избрана да участва в изложбата на Международния фестивал в Берлин. Назначен е за учител по рисуване в Хасковската гимназия. Установява се в Хасково и свързва с него живота си, творчеството, обществената си дейност. 1960, е назначен като преподавател в Института за детски учителки в града От 1951г участва в общите изложби на художниците от хасковската група 1952, представя първата си самостоятелна изложба в Хасково 1964, получава III-та награда на СБХ за ОХИ 1964 1965, назначен за директор на Хасковската Художествената галерия 1965, самостоятелна изложба в Хасково 1968-1982, член на Управителния съвет на СБХ 1969, награден с II-ра награда на СБХ за ОХИ 1969 1970, награден с III-ти награди на СБХ за ОХИ 1970 1972, награден с орден „Св.Св.Кирил и Методий“ II-ра степен 1976, награден с орден „Св.Св.Кирил и Методий“ I-ва степен 1977, самостоятелна изложба в Хасково, награден със златен почетен знак на Община Хасково 1982, самостоятелна изложба в Казанлък 1987, юбилейна изложба 1987 в София 2005, 29 май –умира в Хасково В галертия „Виктория“ ценителите на живописта ще се запознаят с ранни, непоказвани творби на един малко познат на софийската публика художник. Христо Форев е сред известните рисувачи от поколението, родено между двете войни. Заедно с връстниците си влиза в съвременното българско изкуство в средата на XX век. Избрал да живее и твори в Хасково, той свързва завинаги живота си с живописния южен град. Творец, педагог, основател на Хасковската Художествена галерия, музеен специалист, общественик, Форев остава ярка следа в изкуството. Роден в семейство на абаджии, от малък развива усет към багрите. Детството му преминава в Казанлъшко, където се запознава с творбите на едни от най-известните български художници. Учителите му по рисуване в гимназията - Чудомир и Димитър Косев, отрано откриват заложбите на рисувача и поставят началото на един творчески път. Годините, през които Форев е студент в Художествената Академия са преломни в българското изкуство. Налагат се нови концепции,теми, целия художествен живот влиза в рамка, но той не възприема творчеството като пропаганда, а развива и школува естетическите си търсения и техните проявления. Още първите стъпки на младия художник са заявка за развитие на амбициозен творец. Той създава камерни произведения с личен характер и успява да избяга от догмите и пропагандата. Твори във всички жанрове на живописта. Рисува пейзажи, портрети, натюрморти, етюди. Тези ранни негови работи са в търсене на художествеността. Създава произведения, в които работи постоянно върху личния си почерк и отстоява творческата си индивидуалност. Подбраната от „Виктория“ колекция въвежда зрителя в един различен свят. Това е свят на хармония, светлина и топлина. Веднага се разкриват възможностите на художника във фигуралната композиция. Той има подчертан афинитет към обобщаване на формите. Вълнува го личното му усещане за материалност. Търси динамиката, същинско значимото, а не се фокусира върху детайла. Интересите му са към събитието, към усещането за значимостта, връзката между емоцията и израз й, обобщението е белег за едно преживяно и осмислено чувство. Тези композиции ни пренасят в един пъстър свят, в който цари ведро настроение. Живописните тонове са запечатали радостта от досега на твореца с емоцията по пазари, на панаири, песента на грънчарското колело, тихия разговор на жените нижещи тютюн. Колоритът му е намерил богатството на багрите, с всички нюанси на топлите земни багри. Много близък е подходът на Форев, в начина по който развива интереса си към портрета и автопортрета. Галерията ярки образи разкрива творческото му търсене още от момента на композиране. Той е рисувал така, както е възприемал образа на модела. Във всеки е търсил и пресъздал личността. Много лична емоция въздейства от съхранения миг. Всеки портрет е наситен с различен заряд: един е лиричен, друг драматичен, някои много интимен, друг дистанцирано извисен, но всеки изразяващ характера привлякъл автора. Добър психолог художникът иска да разкаже, да обобщи, да внуши цялостното си усещане за човека, когото публиката не познава, но ще усети близък. Желанието му да обобщи, да окрупни развива камерни по замисъл картини в типажи на професии и обобщени образи от миналото. Авторът съзнателно търси символично обобщение, дори когато портретът е съвсем конкретен. Синтезът на форма и колорит пресъздават енергията на личността. Приглушените тонове и топлата гама внасят настроение, а противопоставянето на обобщения фон на портретувания предават изразителност на всеки портрет. Особен лиричен поглед към творчеството на Христо Форев са натюрмортите. Смелата стилизация на светлина и колорит и вложеното поетично чувство в букета цветя или есенните плодове насищат с емоцията на автора. И в натюморта художникът избягва конкретната обстановка, фокусира се в звучността на багрите и търси широки обобщения на видяното на масата или през прозореца. Жанрът, на който Форев остава верен в цялото си творчество е пейзажа. Неспирно рисува, стремейки се да запази емоционалната си представа за конкретен природен мотив, за ширналите се ливади, за безкрая на морето, за пъстротата на пристанищата, за старите созополски, търновски къщи, за могъщия силует на Балкана, за красотата на любимо кътче. Живописта му е експресивна. В платната му струят от светлина и въздух. Вълнува го улавянето на специфичната атмосфера на конкретното място, с неговия живот, в естествения му ритъм, в избрания от твореца конкретен момент. Форев има страст към градския пейзаж. За него градската среда е предизвикателство. Той търси и намира обобщения изказ за улици, паркове, градини, къщи. Сред многобройните платна, бележещи творческия му път особено място заемат пейзажите от Хасково. Подвластен на идеята да улови мига, който никога не се повтаря, той запечатва в картини виждането си за атмоферата и дъха на любимия град. Търси различните състояния на кътчета от иначе оживени пространства и рисувайки отново и отново Театъра, Градската градина, реката създава панорама на Хасково във всеки сезон и в различните часове на деня. В пейзажите художникът разработва и решава основни пластически въпроси. В тях силно изявена е индивидуалната изразна стилистика на автора- типичното му оконтуряване, с което постига емоционално внушение. Ярките пластични възможности изграждат обобщен природен или градски образ, в който ритъма на форми и линии внушава спокойствие. Нежният колорит и дискретната фактура създават дълбочина на тоновете и подсилват усещането за простор. Дълбоко интимни пейзажите на Христо Форев разкриват един спокоен душевен мир. А картините му вълнуват с усещането за вътрешно съзерцание и естественост.