- Сирак Скитник (1883 - 1943)

Известният български художник „Сирак Скитник“ е роден на 22 октомври 1883 г. в град Сливен под името Панайот Тодоров Христов. Ражда се в бедно семейство на текстилен работник. Детството му преминава в Сливен, където получава и основното си образование.

През 1898 г. Панайот постъпва в Семинарията в София. През последвалите четири години се запознава с видни представители на софийския литературен елит и се изявява като поет. По това време възниква и псевдонима му Сирак Скитник, който той спонтанно измисля сам.

През 1903 г. Сирак Скитник завършва Семинарията и започва работа като учител - първо в Никопол, а впоследствие и в Сливен. 1908 е годината, която преобръща живота на Панайот Тодоров. Със спестените пари от учителската си заплата, той заминава за Петербург да следва живопис и остава там до 1912 г.

Учители на младия естет са Александър Николаев Беноа (архитект, историк на изкуството художник, критик, илюстратор, сценограф), Бакст и Добужински. Големият художник Михаил Врубел е впечатлен от доброто образование по философия и класически езици на младия българин и го въвежда в трудно достъпните петербургски кръгове. Приемат го в най-авторитетния кръжок "Мир исскуства". Панайот излага свои картини заедно с художниците - авангардисти, сред които е и Марк Шагал. За да се издържа, рисува театрални декори и плакати.

През 1912 г. Сирак Скитник участва в изложбата на "Съюза на младите" в Петербург. За картините си в изложбата получава насърчително писмо от Александър Беноа и Николай Рьорих.

Следва период, в който Панайот се завръща в България и взема участие в три войни - Балканската, Муждусъюзническата и Първата световна. Връща се от войните с орден за храброст и с шрапнели в гърдите, вследствие на които до края на живота си страда от задух.

В следвоенните години Сирак Скитник започва своята публицистична дейност. През 1919 г., заедно с Николай Райнов и Иван Милев, създават движението "Родно изкуство", чиято цел е сродяване на изобразителното ни изкуство със старата българска икона, миниатюра, стенопис, тъкани и орнаменти, митове и легенди. И Сирак Скитник започва да рисува съгласно тези нови канони.

За сътрудник в списание "Златорог" е поканен от Владимир Василев, става сътрудник и в списание "Везни".

В резултат на своята обществена дейност и изграден авторитет, Сирак Скитник е избран от гилдията за пръв председател на Общото дружество на художниците, от което по-късно се ражда Съюзът на българските художници.

През годините 1923-1924 той е драматург и артистичен секретар на Народния театър и поставя пиесата на Морис Метерлинк "Монна Ванна", където се изявява като блестящ режисьор и художник.

През 1935 г. Сирак Скитник е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на Българското радио. Той се заема с мисията да изгради радиото като културен институт на България.

Умира на 5 март 1943 г.