Васил Бараков (1902 - 1991)

Васил Христов Бараков е роден на 4 септември 1902 в Казанлък. През 1914 г., когато е на 12 години семейството му се установява в Пловдив.  Учи в Търговската гимназия в Пловдив и работи като писар в Апелативния съд. През 1926 г. се включва в курса по рисуване при фирмено ателие „Дъга“ в града. В това ателие се сприятелява с Златю Бояджиев и Давид Перец. Васил е душата на тази творческа група наречена от Цанко Лавренов „Бараците“. Приет е и учи Живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров и проф. Стефан Иванов. В Художествената академия  приятелството на групата „Бараците“ продължава и бъдещите прочути творци живеят в една квартира. Завършва през 1937 в класа на проф. Никола Ганушев.

Първата му самостоятелна изложба е през 1939 г., но тя няма финансов успех и младият художник започва работа като художник-декоратор в Пловдивския драматичен театър (1940-1945). След 1950 живее и работи в София.

Участва в повечето ОХИ и колективни изложби в чужбина от 1935г. Организира две самостоятелни изложби в София – през 1939 и през 1977, юбилейна.

       Ранните му пейзажи са експресивни, с изразени релефни форми, с наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли. Той е един от първите българи, разработващи индустриален пейзаж: „Депото” (1938), „Пейзаж с електрически кантон”, (1938).

След това започва да работи в импресионистичен дух „Мелник”, (1958), „Край Драгалевци” (1967). Работи и в областта на приложната графика и шрифта. Известен е като един от Бараците (художествена група заедно с Давид Перец и Златю Бояджиев). 

Негови картини са изложени в НХГ, Художествените галерии в Пловдив, Казанлък, Ямбол, с. Момчиловци, Смолянско, частни колекции и др.

Васил Бараков умира на 27 ноември 1991 г. в София.