Дечко Узунов (1899 - 1986)

Роден на 22.02.1899г. в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров и проф. Стефан Иванов. През 1922г., когато общият курс на подготовка завършва Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен за да се запишат в Мюнхенската художествена академия. Мдо 1923г. Д.Узунов е судент на проф. Карл фон Маар. Под негово влияние се запознава с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци: Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков.

Те формират приятелското обкръжение на Узунов, а и стават модели за портретите му. В Академията Узунов усъвършенства живописната си техника. Усвоява изкуството на символизма, който бележи портретите и ранните му композиции. Художникът не остава чужд на чувствителността на германския експресионисъм, който повлиява линията в графичните му творби. След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия в София. През 1924 г. Се дипломира с отличие в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г. След 1932г. започва да преподава живопис в Художествената академия. Там е Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. През 1945г. е избран за Ректор на НХА. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков. Дечко Узунов присъства изключително активно в художествения живот на България. Член е на дружество „Родно изкуство“ и на многобройни комисии по повод различни културни инициативи. Участва в почти всички общи художествени изложби на дружество „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Организира многобройни самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

През 20-те и 30-те години на 20 век работи в областта на сценографията, пространственото оформление, монументалното изкуство. През 1939г. е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. През 1957-1959г. е директор на НХГ. През 1978г. му е присъдено званието Академик. Най-голямото международно признание е определянето му за художник на хилядолетието на Юнеско. Дечко Узунов в космополитна личност с изключителен принос към българското изобразително изкуство. Фигурата му отдавна е надхвърлила пределите на родината ни. Творчеството му поставя жалони в развитието на българската живопис. Наследниците му даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък. Художествената гимназия в Казанлък и

Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн носят името „Академик Дечко Узунов“. Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Той работил както в областта на живописта, графиката, илюстрацията, оформление на книгата, сценография, декоративна и монументална живопис. Предпочитани жанрове са портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Автор е на стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел Казанлък, в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София. Илюстрира множество книги, сред които такива на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев. По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов. Умира на 26.04.1986г. в София.