Никола Владов - Шмиргела (1911 - 1999)

Шмиргела е творческия псевдоним, с който е особено популярен скулпторът  Никола Владов.  Роден е на 4 септември 1911 г. в гр. Шумен. Един от основателите на Дружеството на новите художници и негов дългогодишен секретар (1936 – 1944 г.). Един от основателите на Съюза на Дружествата на художниците в България (СДХБ) – 1931 г.; „Звезда“ (1934 г.). След 9 септември 1944 г. е в първото ръководство на СБХ, няколкократно негов секретар, главен редактор на сп. „Изкуство“ (1953 – 1955 г.), основател и главен редактор на издателство „Български художник“ (1953 г.) и организатор на издаването на сп. „Картинна галерия“ към СБХ. Като директор на Националната художествена галерия (НХГ) (1959 – 1964 г.) създава отдел за средновековно изкуство през 1960 г. и за пръв път въвежда иконата в редовната експозиция, организира експозицията в Криптата на храм – паметника „Св. Александър Невски“ (1964 г.), създава отдел „Чуждестранно изкуство“ при НХГ  (1960 г.).

Създава значително по обем и изключително като качество художествено наследство. Работи в голям диапазон и във всички жанрове на скулптурата, малката пластика, архитектурно – скулптурни паметници. Творчеството си започва като театрален художник  през 1929 г., участва в I-та художествена изложба (1933 г.) на Дружеството на новите художници, във всички изложби на СДХБ и СХБ и на Дружеството на новите художници, и в чужбина: Русия, Франция, ФРГ, Полша, Чехословакия, Румъния, Индия, Сирия и др. Уредени са му юбилейни самостоятелни изложби и чествания в София – скулптура и графика (1971, 1981, 1986 г.). Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, ХГ в: Бургас, Варна, Балчик, Стражица, Стара Загора, Търговище, Плевен, Сливен, Кърджали, Пловдив, Паразджик, В. Търново и др., а също така и в Хамбург, Прага, Лондон.

През периода до средата на 40-те години създава кавалетни скулптурни творби със силна, нова и синтетична форма, между които: „Работничка“ (1934 г.), „Йохан“ (1934 г.), „Глава на младо момиче – К.“ (1939 г.), „Глава на млад работник“ (1939 г.), „Глава на млада жена – Г.“ (1940 г.), „Съдът на Парис“ (1941 г.), „Глава на момче“ (1942 г.), „Самолети“ (1943 г.) и др. – в бронз и бетон.

Активно работи в областта на графиката, рисунката, приложната графика, илюстрацията, пространственото оформление. Създава серия графични портрети на културни и политически личности, на много български, френски, белгийски, английски, американски, руски писатели („Верхарн“ 1930 г., „Д. Бояджиев“ 1931 г., „Волов“ 1936 г., „Неофит Бозвели“ 1968 г., „Жолио Кюри“ 1959 г., „Достоевски“ 1968 г.); създава цикли гравюри на линолеум - „Испания“ 1936 – 1939 г., „Почивка“ 1968 г., „Тоалет“ 1968 г., и др. Оформя и рисува голям брой корици на книги: „Угари“ 1930 г., „На един дъх“ - Иля Еренбург – 1936 г., „Ескимосът“ – Леонид Улин – 1936 г., и др. Създава илюстрации за: „Сърце“ – А. Барух (1945 г.), „Победители“ – Асен Босев (1946 г.) и др.

Творчеството му в областта на скулптурата след 40-те години се отличава с голяма активност, синтез и пластична сдържаност. По-значителни кавалетни творби през този период са: „Жалба“ (1939 г., гранит, НХГ и ХГ - Търговище), „Детска глава“ (1947 г., бронз, НХГ), „Глава на млада жена - Катя“ (1946 г., бронз, ХГ, Стражица), „Работникът - поет“ (1952 г., бронз, НХГ, Плевен), „Морена“ (1958 г., мрамор, НХГ), „Разпит“  (1970 г., гранит, СГХГ и ХГ - Сливен), „Плодородие“ (1965 г., гранит, СГХГ, Резиденция „Бояна“), „Ханка“ (1966 г., орехово дърво), „Глава на Вапцаров“ (1964 г., бронз, ХГ – Балчик, НХГ), „Глава на момче – И.“ (1967 г., мрамор, СГХГ), „За нея“ (1968 г., бронз, НХГ), „Освобождение“ (1970 г., орехово дърво, НХГ), „Автопортрет“ (1970 г., електролитна мед, СГХГ), „Свян“ (1970 г., мрамор, Резиденция „Бояна“), „На всички герои – слава!“ (1975 г., гранит, Прага), „Орфей“ (1979 г., бронз, Попово и Плевен), „Майка“ (1981 г., гранит, ХГ - Сливен), „Обич“ (1981 г., бронз, СГХГ и Плевен), „На простор“ (1981 г., мрамор, В. Търново, ХГ - Сливен), „Последната нощ – първата нощ“ (1984 г., Благоевград), „Лято“ (1985 г., габро, НХГ и Благоевград), „След боя“ (1981 г., мрамор, ХГ – Перник), „Анна Ахматова“ (1987 г., бронз) и др. През същия период от него са създадени множество забележителни паметници: „Паметник на загиналите“ (Първенец – Пловдив, 1969 г.), паметник в местността Равен – Белица (1980 г.) и др.

Създава пластичния първообраз на Държавния Герб, залата и фасадата на сградата на Народното събрания (в камък).

В областта на малката пластика създава композиции и фигури: „На простор“ – шамот, „Изворът“ – теракота, „Спомен за Марко“ – теракота, „Пред огледалото“ – бронз, „Очакване - ятачка“ – бронз, „Тоалет“ – бронз, „Светослав Обретенов“ – бронз и др. Оформя над 20 панаирни палати и щандове (1934 – 1962 г.), между които в: Пловдив, Казабланка, Измир, Бърно, Лайпциг, Милано и др.

Активно участва в художествения живот със статии, студии, спомени, разкази, публикации в периодичния и ежедневния печат. Публикува монографични изследвания: „Скулптурата по нашите земи“. С., 1961 г., „За ново изкуство“. С., 1962 г., „Национална художествена галерия - албум“. С., 1960 г. и др. Награди: Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I ст. (1969 г.). Награди от СБХ за скулптура (1964, 1984 г.). Получава бронзов медал за оформление на труда си „Скулптурата по нашите земи“ от Международната изложба на книгата в Лайпциг (1965 г.).

Шмиргела - Никола Владов умира на 28 юли 1999 г. в София. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ Пловдив, частни и държавни колекции.